Опит на "Атака" да се бори за повече работнически права скара бизнеса и синдикатите

Бизнесът и синдикатите заеха противоположни позиции по отношение на проекта за промени в Кодекса на труда, предложен преди коледната ваканция от депутати от парламентарната група на партия "Атака" с мотива, че те ще гарантират сигурност на работниците, в случай че бъдат освободени без обезщетение или заплатите им се бавят от работодателите. На първото заседание на Тристранния съвет за 2014 г. във вторник социалните партньори обсъдиха проектопромените. Те бяха подкрепени почти изцяло от синдикатите, но отхвърлени от четирите работодателски организации в съвета - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Третата страна в съвета – изпълнителната власт в лицето на социалния министър Хасан Адемов, зае "неутрална" позиция и обеща, че ще се направи необходимото, "за да защитим работниците и служителите, но само, разбира се, ако наистина съществува некоректно отношение от страна на техните работодатели". Той подчерта, че предложените текстове е важно да се прецизират, за да не създават проблеми и за двете страни. "Атака" предлага при затруднения или фалит работодателите да са длъжни да изплатят напълно дължимите заплати на работниците, а не както е сега - на 60%, и това да стане в определен срок. Партията на Волен Сидеров предлага отговорност да носят не само собствениците на фалиралото предприятие, но и мениджърите му. Адемов цитира данни на Главната инспекция по труда (ГИТ), според които неизплатените трудови възнаграждения в страната през 2013 г. са 69 млн. лв. Заедно с натрупани задължения от предишни години забавените заплати достигат 80 млн. лв. Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров обаче заяви, че големи суми остават "невидими" за ГИТ и истинският размер на задълженията на работодатели към работници е много по-голям. В момента, чл. 245 от действащия трудовия кодекс гарантира, че "при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя" работодателят е длъжен да му изплати поне 60 процента от брутната му заплата или дори повече, ако този процент е по-малък от размера на минималната работна заплата. В отделна алинея по същия член е отбелязано, че разликата до пълния размер на дължимото възнаграждение "остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва", като това обаче може да бъде отлагано безсрочно във времето. Това важи включително за случаите, когато работодателят се намира в затруднено състояние. Предложението на "Атака" е на работниците да се изплащат дължимите заплати на 100 процента, при това в определен срок. Обсъжданите проектопромени предлагат да се регламентира правото на служителите на опростена съдебна процедура за изискване на дължимите възнаграждения, при това с възможност за предварително изпълнение. В проекта за промени в трудовия кодекс се предвиждат и изменения и в чл. 333, който регламентира случаите, при които работникът подлежи на закрила от уволнение. Предложението на "Атака" е работникът да не може да бъде уволнен, докато съди работодателя си - не само докато тече делото, но и в рамките на 6 месеца след приключването му. Според Васил Велев, това означава, че той ще трябва да получава заплата, дори когато е прекратена работата на даден цех, когато е уволнен дисциплинарно, когато оставането му на работа представлява риск за останалите, както и когато дадената задача е вече изпълнена. Работодателите се притесниха, че ако предложените промени влязат в сила, злонамерени работници ще могат да изнудват предприятията да им плащат пари, които все още не са изработили, като при това няма да могат да бъдат освобождавани. Известни резерви към предложението за опростена процедура имаха и от КНСБ. Забележката на синдикатите бе, че от "Атака" не са разписали добре какво се има предвид под "опростена" процедура. "В страната има над 350 хиляди действащи предприятия и само 1 процент от тях имат затруднения, довели до големи забавяния в изплащането на задълженията си към работниците", посочи председателят на АИКБ Васил Велев и отбеляза, че за тези затруднения "причините може да са различни, а една от тях може да е неплащане от клиент, включително и държавата". Той предложи да се обмисли вариант, при който да се разграничат случаите на забавяне поради несъстоятелност и тези на умишлено неплащане на заплатите. Пламен Димитров не се съгласи и поиска промени и в Наказателния кодекс, с които да се криминализира неплащането на заплати не само когато се прави с умисъл, но и когато е по несъстоятелност, в случай че работникът не успее да заплати изискуеми от него вноски, като например по банков кредит. Според работодателите, предложените текстове в този си вид разширяват кръга на лицата, от които ще се търси отговорност за неизплатените възнаграждения. С тези промени ще изгоним малкото инвеститори, които са се запътили насам, както и тези, които са тук, ще изгоним предприемачите и ще съсипем капиталовия пазар, предупреди Велев. Работодателите се обявиха и против предложената т.нар. "солидарна отговорност", при която отговорността за забавените заплати ще се споделя между собственика и мениджърския екип на съответното предприятие. Тук до известна степен позициите работодатели и синдикати се сближиха, като бизнесът се съгласи, че трябва да бъдат защитени правата на работниците, но без да се създава риск от злоупотреби, а Пламен Димитров от КНСБ допусна възможността за "някои корекции" по отношение на споделената отговорност и предложи тя да бъде въведена "може би не за всички, но за определен спектър от задължения". Проектопромените в кодекса на "Атака" трябва да бъдат разгледани от парламента, който ще реши дали ги приема или отхвърля.

Прочети цялата новина

Свързани новини: