Спира ли “зеленото” икономическия растеж?

Европа е обезпокоена, че може да бъде или рай на чистата енергия, или конкурентна икономика, но не и двете

Европейските правителства наляха десетки милиарди евро в алтернативи на изкопаемите горива. Сега обаче прословутите със своето екологично мислене европейци се разяждат от мисълта, че техният континент може да бъде чист или конкурентоспособен, като установяват, че е все по-трудно да бъде и двете.

В сряда миналата седмица, с публикуването на нов енергиен дневен ред, Европа отново се опитва да намери баланс между амбициозни екологични цели и все по-ясното осъзнаване, че евтината и изобилна енергия поддържа икономическия растеж. Европейската комисия публикува енергийната си стратегия за следващото десетилетие и половина на фона на чуващите се безпокойства, които се изказват на все по-висок глас, че енергийната политика на Европа заплашва нейната икономика.

Най-новият и най-силен глас е на германския “суперминистър” Зигмар Габриел, който отговаря за икономиката и енергетиката. Той предупреди на енергийна конференция миналата седмица, че Германия просто не може да продължи да плаща цената на субсидиите за възобновяеми енергийни източници, които са 32 милиарда долара годишно и са крайъгълният камък в планирания амбициозен преход към по-чисти източници на енергия в Германия.

Цените на електроенергията в страната, както за домакинствата, така и за промишлеността, са сред най-високите в Европа. “Трябва да направим така, че да обвържем енергийния преход с икономическия успех или най-малкото да не излагаме последния на опасност”, каза Габриел.

И не само той е на това мнение. Британски политици начело с премиера Дейвид Камерън се надигнаха срещу плановете на Европейската комисия да регулира хидравличния фракинг в съюза. Полските лидери също подложиха на остри критики климатичната политика на ЕС, която според тях е рестриктивна и може да спъне шепата европейски страни, които съумяха да останат незасегнати от икономическата криза.

Корпоративните гиганти също имаха своя принос, макар и с користни цели. Лакшми Митал, главният изпълнителен директор на ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, предупреди от страниците на вестник “Файненшъл таймс”, че скъпата енергия и свръхамбициозните планове за намаляване на вредните емисии ще деиндустриализират континента.

Новата европейска енергийна стратегия е замислена като спойка между поставените енергийни и климатични цели до 2020 г. и дългосрочните до 2050-а, които включват съкращаване на емисиите на парникови газове с около 90% в сравнение с равнищата от 1990 година. Очакваната с нетърпение енергийна стратегия до 2030 г. обаче няма да бъде просто междинна станция между тези цели. Вместо това, в момент когато Европа се олюлява от последиците от Голямата рецесия, запазващата се на високо равнище безработица и намаляващата конкурентоспособност, както и от изкушаващото възстановяване на САЩ, в което водеща роля има енергетиката, се очаква стратегията да намали ангажимента на Европа за още по-чиста и зелена политика, поне в средносрочен план (б. пр.: Европейската комисия всъщност предложи по-високи цели за съкращаване на парниковите емисии и повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 2030 г. спрямо 2020 година).

В действителност от самото начало на бума на шистовия газ в САЩ, който доведе до пресищане на вътрешния пазар, Европа се мъчи да остави екологичната и икономическата си политика, насочени в същата посока. Евтините американски въглища, заменени от природния газ, изместиха през последните две години скъпия природен газ в Европа. Това на свой ред доведе до увеличаване на парниковите емисии на континента, в момент когато САЩ станаха екологично по-чисти.

Предизвикателството, пред което сега са изправени европейските политици, е да измислят как да разсеят безпокойствата, че съсредоточаването им върху екологията ще попречи на икономическото възстановяване, и едновременно с това да продължат да изпращат сигнали на пазарите, че Европа подкрепя чистата енергия и е ангажирана ...

Свързани новини: