80 процента от лекарите у нас са над 45 години, младите медици емигрират

Близо половината от лекарите у нас са на възраст между 46 и 60 г., а една трета са над 60 г., съобщи председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазването в четвъртък. По думите му едва пет процента от медицинските специалисти нямат навършени 30 години, а между 31 и 45 г. са една четвърт от общия брой. При това положение страната е изложена на риск до няколко години да изпадне в тотален недостиг на медицински специалисти, каза д-р Райчинов. Влошаващото се положение с медицинските кадри в България не е новина, но облечено в числа, то картината става стряскаща. Според данни на съсловните организации в последните години ежегодно България напускат около 1000 лекари, медицински сестри и рехабилитатори в търсене на по-добро заплащане и професионална изява. Затова ако през 2009 г. лекарите в България са били близо 35 000, през 2012 са 28 643. Според Райчинов основната причина за заминаването на медиците в чужбина са по-добрите перспективи за кариерно развитие. "Ако не се вземат спешни мерки за специализацията на лекари, рискуваме да останем без лекари и медицински сестри", предупреди той и отбеляза, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която лекарят си плаща да се специализира. Райчинов призна, че здравното министерство все пак се е постарало да направи някои облекчения в наредба 34, която регламентира специализациите на младите лекари, но предложи да бъдат въведени радикални промени. Идеята на лекарския съюз е младите медици да се назначават по трудов договор, а през втората година да се прикрепят към индивидуален ръководител, който да прецени "дали специализантът става за тази работа". "Не откриваме топлата вода, това го има в Европа", заключи Райчинов. Председателят на БЛС посочи още, че специализантите в Германия получават между 2000 и 3000 евро, като през това време им се осигурява курс и се покриват всички разноски. Проектопромените в наредбата за специализациите включват отпадане на приемните изпити, като за специализация вече ще се кандидатства само на базата на общия успех. Това обаче предизвика недоволство сред младите лекари, които смятат, че вземането на успеха от дипломата би било в техен ущърб. Срещу проектопромените през есента се обявиха от Асоциацията на студентите-медици в България (АСМБ), Студентските съвети на МУ – Пловдив, в Софийския университет, МУ – София, Тракийския университет, МУ – Плевен и МУ – Варна. Към позицията се присъединиха и Български лекари за европейски стандарт на специализация (БЛЕСС), както и Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО). Броят на заетите места за специализация на лекарите намалява непрекъснато, каза и заместник-министърът на здравеопазването Чавдар Славов. В момента наредбата се доразглежда от юридическия отдел на ведомството. До края на седмицата се очаква тя да бъде качена на уебсайта на МЗ и публикувана в "Държавен вестник". Славов изреди и най-избягваните специалности от младите медици у нас – патоанатомия, педиатрия, неонатология. На заседанието на здравната комисия бе повдигнат още един въпрос - преодоляването на демографската криза. "Крайно е време да се състави стратегия по демографската криза, защото всеки изпуснат ден е шанс да бъде изпусната държавата", посочи още Цветан Райчинов. Депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих също се обяви за окуражаването на раждаемостта, евентуално и чрез медиите. "Това е държавен въпрос, който е изключително важен", съгласи се заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков. По думите му, комисията може да инициира изготвянето на анализ и създаването на Национална стратегия за намаляване на демографската криза. Председателят на здравната комисия Нигяр Джафер също намери демографската стратегия за "интересна идея", която "би могла да се обсъди". Данните от годишния доклад за здравето на нацията през 2012 г. показват, че хората у нас най-често умират от сърдечна недостатъчност, а на второ място са злокачествените образувания. Статистиката отчита и нарастване на броя на пациентите, приемани за болнично лечение. Въпреки това един от изводите в доклада е, че средното ниво на живота у нас се покачва. Според данните на Евростат България е с най-ниската продължителност на живота в ЕС. Данните от доклада показват понижаване на детската смъртност, като през 2012 г. нивата й са най-ниските, достигани досега у нас. Въпреки всичко по показателя детска смъртност сме на едно от първите места в ЕС. Изводите в доклада са много сериозни, отбеляза председателят на здравната комисия Нигяр Джафер и наблегна на задълбочаващата се дългова криза в болничния сектор. Представителят на ГЕРБ Кирил Добрев посочи, че е належащо в най-скоро време добре да се обмисли балансът между спешната и доболничната помощ, като отбеляза, че спешните екипи са "големият буфер на някои проблеми на някои общопрактикуващи лекари и на доболничната помощ". Колежката му Даниела Дариткова определи доклада като обективен и призова "да не се стига до политизиране", а да се направят "корекции и реформи в системата, защото времето и тревожните данни за състоянието на здравето на нацията ни притискат". Комисията разгледа и анализа от изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012 г. с изводите към нея. По думите на зам.-министър Пенков, изводите от тези доклади са залегнали в целите и приоритетите на Националната стратегия 2014-2020 г. За нея депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих коментира, че е "написана добре, но без часови план е като любовно писмо към българите". Заместник-здравният министър го увери, че план за действие има и в него са записани сроковете и отговорностите по стратегията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: