“Гардиън”: Протестите в Украйна имат и тъмна страна

През последните няколко месеца уличните протести в Украйна бяха въртени по западните медии по добре изрепетиран сценарий - продемократични активисти се борят с авторитарно правителство”, пише в. “Гардиън”.

Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от Европейския съюз, но руският президент Владимир Путин наложи вето на шанса им за свобода и просперитет. Тази история сме я слушали многократно, включително по време на Оранжевата революция преди десетилетие, но тя отговаря само донякъде на реалността - покана за членство в ЕС не е отправяна към Украйна и най-вероятно никога няма да бъде, отбелязва изданието.

Както в Египет миналата година, президентът, който протестиращите искат да свалят, е избран на избори, определени от международните наблюдатели като честни, а много от хората по улиците не са кой знае какви радетели за демокрация, допълва изданието.

Няма да чуете по повечето от новините, че крайнодесни националисти и фашисти стоят в основата на протестите и нападенията срещу правителствени сгради. Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската „Свобода”, чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че „московско-еврейска” мафия контролира Украйна. И тъй, в седмицата, в която бе почетена годишнината от освобождаването на лагера Аушвиц-Биркенау, поддръжници на тези, които подпомогнаха извършването на геноцид, биват хвалени от западните политици по улиците на Украйна.

Украинците са дълбоко разделени по въпросите за евроинтеграцията и за протестите - главно по оста между рускоговорящия изток и юг (където комунистическата партия все още се радва на голяма подкрепа) и традиционно националистката западна част на Украйна. Промишлеността в източната част е зависима от руските пазари и би била смазана от конкуренцията в ЕС. Това е историческа разделителна линия, която Западът се опитва да използва още от 90-те години, за да свие руското влияние, и дори е опит за привличане на Украйна в НАТО, посочва изданието.

Още по темата: Украйна на кръстопът

Украйна днес е на кръстопът, но това не е избор между Русия и Европа, между Запада и Изтока. Украйна избира между национал-социализма родно производство и цивилизационните ценности; между идеологията на националисти, патологични антисемити и русофоби като Бандера - и общочовешките норми. Ако опозицията в парламента не склони на компромис с властта, ще се сбъднат най-лошите експертни прогнози за извънредно положение и може би разпадане на Украйна, предупреждава “Независимая газета”.

Заедно със законите срещу протестите Върховната рада прати в коша и предвидените наказания за отричане или оправдаване на фашистките престъпления, отбелязва “Московский комсомолец”. Междувременно “фюрерът” на бойците от Майдана си показа лицето”, пише “Комсомолская правда”.

Докато украинската власт се опитва да умиротвори Майдана с оставка на кабинета и отмяна на драконови закони, докато “официалните” опозиционни водачи се пазарят с Янукович за сочни държавни постове, в Украйна излезе на бял свят една “трета сила”. Лидерът на радикалната групировка “Десен сектор” Дмитро Ярош заяви, че поема грижата за революцията в страната.

Можеше и да подминем думите на пламенния революционер, ако не бе фактът, че тъкмо бойци от “Десен сектор” и друга негова организация - “Тризъбеца “Степан Бандера”, организираха многодневна огнена атака срещу специалните сили “Беркут” и превзеха областните администрации в половината страна. Тъкмо добре планираните действия на бойците принудиха Янукович да се огъне и да предложи на опозицията парче от баницата на властта, допълва “Комсомолская правда”.

“Азаров си отиде, а Майданът остана”, констатира “Независимая газета”. Хората на киевските улици имат свои искания, огласени вчера от името на “Десен сектор”, изтъква вестникът. Напомня по-специално исканията ...

Свързани новини: