Бивши посланици на САЩ: Какво трябва да направи Западът за Украйна?

Джон Хърбст, Уилям Грийн Милър,
Стивън К. Пайфър и Уилям Б. Тейлър-младши

Украйна е на ръба да излезе от контрол. Проевропейският протест, който започна преди повече от два месеца на централния площад в Киев, се превърна в по-широка гневна съпротива срещу авторитарната политика на президента Виктор Янукович. Ако САЩ и ЕС искат да съдействат за мирно решаване на кризата, те трябва да използват влиянието си сега. В противен случай ситуацията може още да се влоши до момент, в който Западът няма да бъде нищо повече от зрител.

След провала на първоначалните строги мерки в края на ноември правителството на Янукович протакаше, използваше сила и едва наскоро предложи политически диалог. Това не свърши работа. След като правителството доведе още полиция в Киев, протестиращите станаха нетърпеливи и нападнаха полицейските линии. Те пренебрегнаха призивите към спокойствие на опозиционните лидери Виталий Кличко и Арсений Яценюк. При сблъсъците в Киев загинаха няколко протестиращи, стотици бяха ранени, а протестите обхванаха цялата страна.

Като знак, че разбира колко несигурно е положението му, Янукович започна да прави отстъпки - включително предложение да оттегли законите, прокарани през парламента на 16 януари, които сериозно ограничават политическата опозиция. Тези отстъпки можеха да помогнат да се уталожи кризата преди месец или дори преди две седмици. Сега обаче правителството предлага прекалено малко и прекалено късно. Дори предложението на премиера Микола Азаров във вторник да подаде оставка изглежда малко вероятно да успокои протестиращите.

В книгата си “Анатомията на революцията” Крейн Бринтън прави известния извод, че при революциите радикалите заменят умерените, а след това губят срещу привържениците на авторитарното управление. Дали Украйна навлиза в революция или не, контролът на умерените очевидно отслабва.

Ако Западът иска мирно уреждане, което да върне Украйна на пътя към демокрацията, преди да се стигне до масово насилие, това е моментът за действие. Вашингтон и Брюксел трябва незабавно да координират усилията си за няколко послания.

Първо, представители на САЩ и ЕС трябва да покажат на Янукович, че трябва да се въздържа от употребата на сила и да преговаря сериозно, за да се намери решение на кризата. Това означава да подобри последните си предложения. Трябва да предложи общ контрол над органите за сигурност с опозицията. Трябва да даде конкретни гаранции, че президентските избори през 2015 година ще бъдат свободни и честни, включително че Кличко може да се кандидатира, и че бившият премиер Юлия Тимошенко ще бъде освободена от затвора.

Второ, американските и европейските представители трябва пряко да общуват с вътрешния кръг на Янукович и да подчертаят, че те трябва да действат веднага, допринасяйки за постигането на споразумение, или да се изправят пред визови и финансови санкции от страна на Запада.

Вашингтон започна добре на 22 януари, когато обяви отмяната на визи за чиновници, свързани с употребата на сила. Трябва да добави и финансови санкции и да заплаши да ги насочи към близките до Янукович, както и техните семейства, ако не използват влиянието си за прекратяване на кризата. ЕС трябва да се присъедини; именно в Европа близките до президента украински олигарси държат парите си, купуват луксозни резиденции, пътуват през празниците и изпращат децата си на училище. Хора като олигарха Ринат Ахметов трябва да разберат, че имат личен интерес от намирането на мирно, демократично решение.

Трето, американските и европейски представители трябва да окажат натиск върху опозицията, ...

Свързани новини: