Весела Страшимирова е родена на 20.07.1902 г. в Поморие в семейството на Страшимир Георгиев от Разград – тогавашен кмет на града и Таня Борилкова от Малко Търново – акушерка. Завършва гимназия в Бургас и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Гимназиална учителка в Поморие, а по-късно и в София.
За пръв път печата стихове през 1919 г. в списание „Ученическа мисъл” (Русе). Сътрудничи със стихове и разкази на вестниците „Литературен глас”, „Мисъл”, „Женски глас”, „Вестник на жената”, „Учителско дело”, „Вечерни новини”, на сп. „Нива”, „Завет”, „Българска реч”, „Листопад”, „Флаг”, „Бургаска поща” и др. Автор на книгите „Маргита” (повест, 1934), „Целувка над вълните. Морски разкази” (1934), „Крайморски песни” (стихове, 1941), „Чудото на Света Анастасия” (1943).
Авторка е и на разкази за борци-антифашисти, документални изследвания за преображенските войводи Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов.
Умира на 08.03.1995 г. в София.
Според литературни критици, тя е първата писателска – маринистка в историята на нашата литература.