Накъде трябва да върви Сърбия

в. Данас

Въпросът “Накъде отива Сърбия” съдържа държавно-политическо и социално-политическо значение, т.е. отговорите би трябвало да покажат към коя международна политика Сърбия проявява наклонност и към коя вътрешнополитическа социална система се стреми.

В сегашната ситуация Сърбия има един напреднал план за членство в ЕС и опозиционен план не само за военен, но и за политически неутралитет, предлаган от Воислав Кощуница.

Сърбия в известен смисъл се вписва и в кризисното огнище на съвременния свят, в чийто център е въпросът може ли капитализмът да се реформира или не или с оглед на краха на социализма, има ли алтернатива на капитализма. Тъй като още няма ясни отговори по света, няма ги и в Сърбия.

Засега има повече разногласия по външната, отколкото по вътрешната политика. Това се вижда и от факта, че по време на решаващите решения на Сърбия спрямо Косово, както никога досега и с незначителни различия, заедно се оказаха всички парламентарни партии, с изключение на Демократическата партия на Сърбия. Но при взаимни тежки обвинения между управляващите партии и Демократическата партия по въпросите на вътрешната политика.

Значи, Сръбската прогресивна партия и Социалистическата партия на Сърбия търпят гневната критика на демократите във вътрешен план, а също такава критика от Демократическата партия на Сърбия в международен план.

Пред Сърбия, особено преди изборите, със сигурност не стои като решаващ въпрос къде принадлежи тя геополитически - към Западна или към Източна Европа, т.е. дали е по-близка до Запада или до Изтока. И все пак, въпросът за старото идеологическо разделение на света на демократи и болшевики комунисти, не е напълно изтласкан в миналото. Този въпрос възкръсна неотдавна и в Сърбия. Но на следващите избори няма да има значение както в предишните времена. И в отношенията между великите сили се стигна до големи промени. Преди САЩ-СССР изцяло управляваха света.

Обаче с израстването на Китай до самия връх на световните сили бе създаден триъгълник между САЩ от едната страна и Китай и Русия от друга. И все пак, всички те заедно нямат дори приблизително онази мощ, която имаше предишната “двойка”. СССР междувременно се разпадна, а Америка вече не е толкова могъща колкото бе неотдавна.

Разшири се и кръгът от страни, които участват в решаването на социалните и икономическите проблеми на света. Групата Г7 прерасна в Г20, нараства значението на ООН, намалява възможността отделни групи от великите сили да поемат върху себе си грижата и отговорността извън ООН да решават световните конфликти и т.н.

Като цяло се навлиза във фаза, в която светът специално не принадлежи на никого. Значи, един свят изчезва, друг е в процес на възникване, без център на гравитация или глобален пазач.

Заключението е, че въпреки огромните икономически проблеми пред себе си и проблемите с Косово, не е оправдан призивът, че Сърбия навлиза в кръстоносна битка със Запада, както това прави Воислав Кощуница. Критична дискусия на темата за Запада със сигурност липсва. Прозападни или проруски застъпници при нас има твърде много в обръщение.

Освен въпроса за съмнителната политическа стойност Сърбия като самостоятелна държава се грижи само за своите интереси Кощуница твърди, че западната политика цели “промяна на историческото съзнание” и на “националната идентичност на сръбския народ” - обвинение, с което се излиза от границите на рационалния смисъл.

Кой днес може да се застъпва за унищожаването на националната идентичност на който и да било народ по света, в който нараства влиянието и значението на националното съзнание? Никой по ...

Свързани новини: