Триумфът на Путин

През 2008 година, малко след като спечели конкурса за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2014 година, президентът Владимир Путин обяви, че “най-после Русия се върна на световната сцена като силна държава - страна, от която другите имат нужда и която може да защитава интересите си”. Следващия уикенд предстои откриването на първата олимпиада в Русия след Летните игри в Москва през 1980 година.

По нареждане на президента игрите ще се проведат в Сочи - един не особено подходящ субтропически курорт, а правителството е похарчило 50 милиарда долара - четири пъти, колкото разходите за олимпиадата в Лондон през 2012 година - за организация на събитието. Големи плакати обявяват: “Русия - голяма, нова, открита!” Държавната “Сбербанк” предлага леко заплашителното мото “Днес Сочи, утре света”.

Олимпийските тържества се случват след една добра за Путин година. У дома той се отърва от мащабните протести, които приветстваха завръщането му в руското президентство през 2012 година. При липса на сериозен съперник той се почувства достатъчно самоуверен, за да освободи и Михаил Ходорковски - бизнес олигарха, когото изпрати в затвора през 2003 година, и протестиращите певици от “Пуси райът”.

В чужбина Путин използва ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да откаже Запада от идеите за военна намеса в Сирия, като вместо това успя да наложи сделка за химическите оръжия и организиране на мирна конференция за Сирия. Бруталният му съюзник Башар ал Асад остана на власт.

Путин освен това изпита задоволство, че кампанията на НАТО в Афганистан се оказа толкова трудна и разочароваща, колкото тази, която Съветският съюз проведе преди 30 години. Тя освен това се оказа и много по-дълга. Путин увеличи разходите на Русия за отбрана. Той остави европейските дипломати в небрано лозе, като използва смесица от пари и заплахи, за да убеди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпне от търговското споразумение, което беше готов да подпише с Европейския съюз.

И все пак, този нов възход на Путин не е чак толкова впечатляващ, колкото изглежда. Не става дума само за това, че руският политически модел не е твърде привлекателен за останалите страни. Възходът му е ограничен от една корумпирана, направлявана от държавата икономика, която изглежда обречена на стагнация.

След като Путин стана президент през декември 1999 година, икономическият растеж беше достатъчно силен в Русия, така че тя да бъде поставена в групата БРИК на бързоразвиващите се страни (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Доходите на руснаците нарастваха с надлежните темпове, а пенсиите и социалните услуги се подобриха - и се изплащаха навреме.

На това се дължеше до голяма степен популярността на Путин сред обикновените руснаци. Те го подкрепяха не само защото той обеща да направи Русия силна, но и защото се смяташе, че е донесъл стабилност и повишаване на жизнения стандарт след хаоса и разрухата на 90-те години на миналия век.

Това достижение обаче се основаваше почти изцяло на цените на петрола и природния газ, които скочиха пет пъти от 1999 година досега. Зависимостта от енергийния износ в момента е по-голяма даже от тази по времето на Съветския съюз: сега той е 75 процента от общия износ, докато през 1980 година е бил 67 процента.

През 2012 година двустранната търговия на Русия с Америка възлизаше общо само на 28 милиарда долара, а търговията й с Китай, въпреки дългата обща граница и изобилните количества стоки за продажба, възлезе едва на 87 милиарда долара. За сравнение, търговията на Америка с Китай тогава беше на стойност 555 милиарда долара. У дома високите разходи за труд и ниската производителност правят по-голямата част от руската индустрия неконкурентоспособна, така че повечето стоки ...

Свързани новини: