Плевнелиев призова за пълно отваряне на архивите на ДС

Президентът Росен Плевнелиев призова за пълно отваряне на архивите на Държавна сигурност в специално видеообръщение в събота, когато България отдава почит към жертвите и противниците на комунистическия режим в страната. Той се обяви за това всички документи, свързани с дейността на комунистическите тайни служби, да бъдат архивирани, дигитализирани и предоставени на Държавния архив. ”Упорито се търсят причини и средства, така че документите на комунистическите служби да останат непрочетени, за да се манипулира истината, както е удобно за някои", каза Плевнелиев. ”След 25 години няма какво повече да бъде тайна. Нека всички имат достъп до тях, а не някой да ни посредничи, четейки архивите вместо нас. Няма нужда от посредник между нас и истината. Всички граждани, ученици, студенти, имат право да разберат истината за службите на тоталитарната власт от първо лице. Нека веднъж завинаги да затворим спекулациите около Държавна сигурност, да я сложим в Държавния архив и да дадем достъп на всички по интелигентен начин, както отдавна го направиха европейските държави", посочи президентът. Според него се продължава с опитите за създаване на паралелна реалност и митове - за Тодор Живков като човек от народа, за добрите сътрудници на ДС, като удобно се забравят лагерите, затворите и целия терор, който осъществиха същите тези професионалисти върху българския народ. Плевнелиев определи като ”най-тежкия порок на нашия преход" липсата на недвусмислена оценка за престъпленията на комунистическия режим. Той посочи, че в годините на прехода различни политически партии са се опитвали да крият части от истината за тайните служби на тоталитарната власт. ”1 февруари 1945 година е символична дата в нашата история, защото не само е избит цвета на българската интелигенция и политическия елит, но и направен опит да бъде брутално смазана всяка проява на гражданска активност и доблест. Днес българският народ задава много въпроси и търси решение как да се противопостави на задкулисието, на полуотворените досиета, на недоизказаната истина за комунизма и неговата тоталитарна държава”, каза Плевнелиев. В събота около 200 души почетоха с молитва жертвите на комунистическия режим при мемориала до НДК. Полиция отведе петима младежи, които издигнаха снимки на Гео Милев, Александър Стамболийски, Никола Вапцаров, Райко Даскалов и Вела Пеева. Присъстващите, дошли да почетат паметта на жертвите на комунистическия режим, ги определиха като провокатори. Денят за почитане на жертвите на комунистическия режим се отбелязва за трета поредна година на 1 февруари.  На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Решението за почитането на жертвите на комунизма бе взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002) за такъв ден. В страната обаче все още няма нито един музей, нито една постоянна изложба, посветени на престъпленията на комунизма, а в училище този етап от историята ни е сведен до едва няколко учебни часа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: