Стратегията за съдебна реформа предвижда вътрешното разделяне на ВСС

Стратегията за съдебна реформа предвижда вътрешно разделяне на Висшия съдебен съвет на две части по кадровите въпроси на съдиите и прокурорите, съобщи правосъдният министър Зинаида Златанова. Темата се обсъжда от няколко години, а основният натиск за промяната идваше от Съюза на съдиите в България.   Идеята е да се остави кадровото развитие на съдиите в ръцете на самите съдии, защото те най-добре разбират естеството на работата на своите колеги и могат най-добре да преценят какво се изисква от тях. Същото важи и за прокурорите.   Висшият съдебен съвет обаче ще продължи да съществува в същия вид и дори няма да има промяна на персоналния му състав. В момента шест негови членове са избрани от квотата на съдиите, четирима са от квотата на прокурорите и един е представителят на следователите. Другите 11 членове на ВСС са избрани от Народното събрание, а последните трима са главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища.   Все още не е ясно дали съдиите и прокурорите от политическата квота във ВСС ще бъдат представени във вътрешните професионални групи в съвета, които ще имат право да решават кадровите въпроси на своите колеги.   “Няма пречка това вътрешно разделяне на ВСС да се направи веднага”, каза Златанова. Тя обаче уточни, че това ще се случи само ако има консенсус върху предложението. Златанова призна, че това е една стара идея на Съюза на съдиите в България и основно тази организация настоява за вътрешното прекрояване на ВСС по кадровите въпроси. Тя допълни, че от разговорите й със съдиите в България се разбира, че реализирането на тази промяна не е първостепенно важно за магистратите в страната.   “Те се интересуват основно от битовите проблеми и голямата натовареност”, каза Златанова.   В много по-далечна перспектива правосъдното министерство смята да реши проблема със случайното разпределение на делата. Този въпрос беше засегнат в последния доклад на Европейската комисия. До средата на 2016 година институцията смята да осъществи плановете си за създаване на централизирана система, която да не позволява манипулация от съдилищата по места. Златанова каза, че за тази цел ще разчита на европейски пари.   Правосъдният министър представи и плановете на министерството да приложи няколко европейски директиви и регламенти. Така до 16 ноември 2011 година ще бъде въведено в България европейското удостоверение за наследяване. Документът ще важи във всички държави на ЕС и няма да има нужда да се минава през сегашните сложни процедури по проверка и преудостоверяване на чужди документи в България и на българските документи в чужбина   До 11 януари 2015 година България трябва да започне да издава и европейски удостоверения за защита по граждански дела. Тези документи трябва да гарантират изпълнението на съдебните решения във всички страни членки от съюза. Документът е особено полезен при признаването на наложени ограничителни мерки от съд на една държава членка на ЕС във всички останали. Така по-лесно се гарантират правата, например, на децата на разведени родители, когато единият е с ограничени права.

Прочети цялата новина

Свързани новини: