Трета окупация - по всяко време… И бутафорията на протестите

Втората „студентска” окупация и политическата подкрепа за нея разкриха цялата бутафория зад т.нар. граждански протести.
Ако е възможно да се случи нещо по-жалко от втората университетска окупация, то това ще е третата университетска окупация…
…
Всъщност подкрепата на ГЕРБ и Рефоматорския блок за абсурдната ситуация в Софийския университет беше много сериозна политическа грешка.
Афиширането на бившите управляващи като поддръжници на окупаторите подсили основния аргумент на настоящото мнозинство – че протестите са партийно обвързани. Допълнителното им окарикатуряване дойде за статуквото дюшеш, както би казал лидерът на ДПС Лютви Местан, стига да не се изразяваше с метафори. А последната му оценка например гласи: „Окупацията прояви някои нови политически тенденции, най-важната от които е, че, ако довчера ГЕРБ и реформаторският блок се поглеждаха свенливо, от вчера е ясно, че тези свенливи взаимни погледи са на път да се трансформират в политическа прегръдка.”
Колкото и да се опитва да разсее подозренията, наричайки такъв анализ „слаб и погрешен” (по лидера на ДСБ Радан Кънев), оттук нататък за Реформаторския блок ще става все по-трудно да ни убеди, че тича по собствена писта и е алтернатива на ГЕРБ. Да, съвпадащите позиции за самодейната акция в СУ не са равнозначни на съглашателство, но в РБ трябваше да са наясно какво ще последва след призива им за съвместна работа с „всяка една политическа, обществена, гражданска, синдикална, неправителствена, работодателска организация, която е декларирала, че за тях оставката не търпи отлагане“. Трябваше и отдавна да са си отговорили на въпроса дали „голямата цел” (отново по Кънев) е в състояние да оправдае съмнително средство, каквото е дори случайното взаимодействие с ГЕРБ. Най-малкото, за да не изпаднат в смешното положение на патерица, при това патерица на партия, която е част от проблема, а не от неговото решение.

Фактът, че т.нар. реформатори открито подкрепиха втората окупация, смущава и по друга причина. Меко казано, абсурдно е да се обявяваш за „десен” и в същото време да приветстваш анархистични прояви на младежи с ушанки; да декларираш, че се бориш за правила, но да аплодираш беззаконието. Тъкмо от хората в РБ се очакваше да се отнесат критично към гротеската, която се разиграваше три денонощия в Ректората, само че те лекомислено пропуснаха шанса да се заявят като бранители на разума и вкуса.

А имаше начин да го направят. Например можеха да кажат, че подобна форма на протест подкопава постигнатото. Всичко това можеше да се каже така, че момчетата да схванат каква глупост вършат, без да бъдат обиждани на „терористи” и „откачалки” (по някои противници на окупацията). А и самите те не носят основната вина за случилото се. В крайна сметка окупацията им стана възможна, защото политически, икономически и академични кръгове дълго ги заглавичкваха, че „повече така не може”, баламосваха ги да се борят „до пълна победа” и ги помпаха, че представляват „бъдещето на България”. Беше напълно предвидимо, че все някога ще се появи групичка самодейци, която или ще е решила, че е дошъл звездният й миг за показване по телевизора, или действително ще си е въобразила готовност и умения да поеме народните работи в свои ръце.

Преподавателят по право доц. Кристиан Таков, който се превърна в нещо като гуру за „ранобудните студенти”, а междувременно беше назначен за член на Правния съвет към Президентството, даже сърдито написа в личния си блог: „НЕ ПОДКРЕПЯМ новата окупация на Ректората. Нито в този персонален състав, нито в тази численост, нито в това време, нито при тази обстановка… Няма “революционна ситуация“ в маркс-ленинов или ...

Свързани новини: