Турция преживя драматична за нейните финанси и икономика седмица. Турската централна банка вдигна в сряда лихвите, за да спаси от обезценяване лирата, която се срина до исторически минимум. Централната банка увеличи лихвените проценти по едноседмичните рефинансиращи операции от 4,45% до 10%, а лихвата по еднодневните кредити за търговските банки се вдигна от 7,75% на 12%. Отговорът на валутните пазари не закъсня и лирата поскъпна с 1,8 процента, като 1 долар се търгуваше за 2,28 щатски долара миналия четвъртък. Но резултатът от мерките на банката се изпари в края на седмицата. В петък лирата отново започна да губи стабилитет и се завърна на нивото, на което се намираше преди въвеждането на новите лихви. Това подсили недоверието на инвеститорите и обикновените вложители.

Действията на Турската централна банка бяха предприети въпреки несъгласието на премиера Реджеп Таийп Ердоган. Той разкритикува "лобито на лихварите". Защото според него повишаването на лихвените проценти ще задуши силния през последните години растеж на икономиката. С предстоящи три избора през следващия период (местни, парламентарни и президентски) Ердоган очевидно не желае да изпада в неблагоприятната роля на лидер, който се бори да задържи икономиката на крака. Неговият план бе да примами обратно чуждите инвеститори и да намали вноса чрез повишаване на митата. Но силовата му политика срещу демократичните протести в страната през 2013 г. допълнително изнервиха инвеститорите, опасяващи се, че нестабилността може да се засили. Страховете се засилиха и от големия корупционен скандал във властта и последвалите чистки в държавния апарат, съдебната система и полицията.

Часове преди извънредното заседание на Централната банка Ердоган потвърди позицията си срещу увеличаването на лихвите, но каза, че не може да въздейства на решението. Той предупреди, че ако мерките на банката не дадат дългосрочни положителни резултати, ще направи "проучвания и ще приложи други планове". Какви са намеренията на премиера - не стана известно.

Експертите са предпазливи в прогнозите си и не изключват срива на лирата да продължи. Основания за подобни предположения дават последните вътрешни събития в Турция, както и външни фактори.

Заедно с Аржентина, Украйна и Тайланд проблемите на Турция бяха дълго време толерирани от инвеститорите, защото в недалечното минало светът бе залят с евтини пари. Сега обаче, след като Федералният резерв на САЩ започна да свива стимулите за икономиката, инвеститорите започнаха да изтеглят пари от развиващите се пазари и са по-склонни да пренебрегват държави като Турция заради политическите вълнения там.

Другите страни в клуба на бързо развиващите се държави, като Бразилия, ЮАР, Индонезия и Индия, също са силно зависими от чуждия капитал за финансирането на амбициите си за растеж. Нито една от тях обаче не е толкова зависима от дълговото финансиране в долари, колкото Турция. Според икономисти от лондонския "Барклийс" през 2014 г. Анкара трябва да заеме повече от 200 млрд. долара от чужди банки и корпорации. Иначе вероятно ще се наложи Анкара да се обърне към МВФ за спасителен заем.

Първите признаци за наближаващата драма с лирата започнаха още през лятото. През август се разбра, че 3 млрд. лири са изтекли от Турция за няколко седмици поради световната финансова конюнктура и вълната от протести срещу управлението на премиера Ердоган. "Решенията на Федералния резерв на САЩ, които оказаха влияние върху пазарите в бързо развиващите се икономики, съвпаднаха с вътрешните събития, което също оказа влияние", коментира вицепремиерът Али Бабаджан. Като обяви, че намалява финансовите инжекции, ФЕД постави на колене Турция, която се опитваше да ограничи обезценяването на валутата си спрямо долара, обясниха експерти. ЦБ още тогава подсказа, че ще вдигне лихвените проценти, за да се спре изтичането на капитали. Този процес, който се засили до края на миналата година, поставя сериозни проблеми пред турската икономика, която остана незасегната от финансовата криза в света, но растежът й зависеше именно от тези капитали. Въпреки изтичането на чужди капитали и обръщането на авоари от лири в долари турската икономика все пак успя да постигне 4% ръст през 2013 г. Но какво ще се случи по-нататък през 2014 г. с турската лира и как това ще се отрази на състоянието на финансите и икономиката на Турция - остава да се види.

Беше номер 1 по ръст в Европа

МВФ поставя Турция в редиците на бурно развиващите се пазарни икономики. Страната е на едно от първите места в света по производство на селскостопанска продукция, храни, текстил, автомобили и друга транспортна техника, строителни материали, електронни и други изделия за бита. Има и мощно развита туристическа индустрия. През последните години частният сектор отбеляза бурно развитие. Но държавата все още играе водеща роля в банковата система, промишлеността, транспорта и комуникациите. Докато икономиките на други страни още не могат да се възстановят от глобалната финансова рецесия, турската икономика набъбна през 2010 г. с 9,2% и с 8,5% през 2011 г. Това я постави на първо място по икономически растеж в Европа. Турция не е член на ЕС, за което преговаря с Брюксел, но отдавна е изпълнила 60 на сто от критериите на Маастрихт, посочват експерти. През 2002-2011 г. бюджетният й дефицит намаля от над 10% на по-малко от 3 на сто, което е важно изискване към държавите членки на ЕС.