Корупцията е навсякъде - от държавните поръчки до изборите

Европейската комисия публикува с пореден унищожителен доклад за България, според който корупцията у нас е широко разпространена и обхваща почти всички сфери – от здравеопазването, през полицията до изборите, а едва 9% от гражданите смятат, че държавата прави достатъчно за овладяването й. Данните са от проучване, поръчано от Европейската комисия, която в понеделник представи първия си доклад за състоянието на корупцията в 28-те страни от ЕС. В него няма класация по държави, но включва проучвания на Евробарометър, според които 84 % от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им. Същото са заявили за своята страна 99 на сто от гърците, 97 на сто от италианците и 95 на сто от гражданите на Литва, Испания и Чехия. Според ЕК размерът на корупцията в Европа е смайващ и струва на икономиката на ЕС около 120 млрд. евро годишно. Констатациите за България са своеобразен "каталог" на скандалите, разтърсили държавата през последните няколко години. [div class='left_orange']ЕК иска наказания за изборните измами и етичен кодекс за депутатите Европейската комисия (ЕК) поиска от България да приеме етичен кодекс за народните представители и гарантиране на възпиращи наказания при изборни измами, включително за организатори с високи постове. В първия си доклад за корупция в ЕС Брюксел посочи още, трябва да бъда гарантирано случайното разпределение на делата в съдилищата чрез единна ефективна система за цялата страна, а магистратите да бъдат назначавани и атестирани чрез прозрачна процедура. Освен това трябва да се осигури ефективна координация между институциите за противодействие на корупцията и да бъдат предпазени от политическо влияние. Шефовете им пък трябва да бъдат и назначавани чрез прозрачна процедура, основаваща се на качествата. Сред предложените мерки е извършването на последователни проверки и налагане на възпиращи наказания при конфликт на интереси, както и повече предварителен контрол при обществените поръчки[class='left_orange' div]"Организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците", а разследванията са "опорочени", пише в доклада. Откроени са проблемите с обществените поръчки, финансирането на политическите партии, концентрацията на медийна собственост. Медиите които са все по-зависими от публичния сектор, а собствеността им е неясна. Независимо от апела на някои бивши и настоящи управляващи да не се обръща внимание на изтекли записи от подслушани разговори, ЕК се позовава именно на такива стенограми в заключението си за политическа намеса в работата на прокуратурата и медиите и покровителстване на определени предприятия срещу разследване. Отбелязано е, че корупцията в България се шири, въпреки че борбата с нея е приоритет от много време и с тази цел са били направени законови промени и създадени нови структури. Реално няма възпиращи санкции за корупция, особено срещу висши държавни служители, което увеличава предизвикателствата пред страната, се посочва в доклада. Според Брюксел липсата на окончателни съдебни решения делата за корупция по върховете на властта "се дължи на слабости (включително във възприятията за наличието на корупция) в практиката на разследващите и съдебните органи". Мрачната картина се допълва и от социологическото проучване към доклада, което потвърждава, че оценката на ЕК за България се споделя и от самите българи. Само 9% от българите, най-ниският дял в Европейския съюз (ЕС), смятат, че се провеждат достатъчно наказателни преследвания, за да се възпрат хората от корупционни практики. Опорочени разследвания, липса на присъди и организирана престъпност Брюксел отбелязва липсата на присъди по дела за корупция и посочва, че е необходимо да се потърси решение за забавянията на разследванията и съдебните производства. "Наказателното преследване на корупцията и организираната престъпност се възпрепятства от опорочени досъдебни разследвания, процесуално забавяне и прекратяване на делата поради формални недостатъци", се посочва в доклада. В документа се припомня лобисткия скандал "Красьо черния" и гласуването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) в парламента през 2012 година, което се е случило "въз основа на пристрастни съображения", а проверките за миналото на кандидатите са били ограничени до събирането на информация за извършени престъпления или дисциплинарни нарушения Решенията на новоизбрания ВСС все още не са довели до последователни резултати срещу нарушенията на етичните норми, се посочва в доклада. Припомнят се и скандали при номинирането и избор на нови конституционни съдии. В честта за организираната престъпност е цитирана "оценка в периода 2010- 2011 г.", според която "незаконните цигари и измамите с ДДС са довели до корупция в правоприлагащите органи, държавната и местната администрация и политическите партии на местно равнище, докато корупцията, свързана с наркотици и проституция, е намаляла". "Макар фокусът й да се измества, организираната престъпност продължава да упражнява влияние върху икономиката", се посочва в доклада. Проблемни СРС-та, липса на последствия и Делян Пеевски Без да посочва конкретни имена, каквато е практиката на ЕК, докладът припомня и скандала с бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, след като в медиите изтекоха стари разработки срещу него, че е изнасял информация за разработвани от службата лица. "Автентичността на документите беше потвърдена, но остава неясно защо не са били предприети действия по-рано, след като е имало признаци, че лица, заподозрени за участие в контрабандни канали и наркотрафик, са били покровителствани "отвътре“ от правоприлагащи органи", се посочва в доклада. Европейската комисия отбелязва още, че "повтарящите се спорове във връзка с извършени подслушвания пък са разкрили недостатъци в системата за издаване на разрешения и осъществяване на наблюдение, водещи до сериозни изводи за капацитета на България да се справи с корупцията". Изтеклите стенограми от подслушани разговори указват наличието на политическа намеса в работата на прокуратурата и медиите, както и че определени фирми са покровителствени срещу провеждането на разследвания, посочва ЕК, визирайки очевидно разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов в дома на бившия премиер от пролетта на м.г., както и по-стария скандал "Мишо Бирата". Отделено е място и на скандала с Делян Пеевски, като се припомня, че ЕК е отправила призив към властите ключовите назначения в областта на борбата срещу корупцията и организираната престъпност да се правят въз основа на качествата и почтеността на кандидатите и след провеждане на обширна консултация. Отново се констатирани и проблемите с БОРКОР и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Политическите партии, изборите и лобистите В доклада се отбелязва още, че остават съмнения доколко официалната финансова информация, предоставена от партиите, отразява действителността. Припомня се, че една от управляващите партии е декларирала, че през 2012 г. не е получила никакви дарения (ГЕРБ и ДПС декларират, че не са получили никакви дарения през 2012 г.-бел.ред.). В документа се констатира още, че "нередностите в предизборния процес често са свързани с корупция на държавни служители и подронват доверието в институциите, натоварени с поддържането на върховенството на закона". В България общественото внимание дълго време беше фокусирано върху проблема с купуването на гласове, особено сред малцинствата, се посочва в доклада. Отбелязва се, че собствениците на предприятия за сметосъбиране, които са основни работодатели на членовете на ромското малцинство, са заподозрени, че използват влиянието си, за да манипулират начина, по който гласуват ромските общности. Такива случаи са били докладвани по време на местните избори през 2011 г. и парламентарните избори през 2013 г. "За изкореняване на проблема с купуването на гласове е необходим структурен и мултидисциплинарен подход, включително като се обмисли достъпът до образование и трудова заетост", се посочва в доклада. Припомня се още, че в навечерието на последните парламентарни избори прокуратурата е открила избирателни бюлетини, които не са били включени в отчетностите, в печатница, собственост на общински съветник от водеща политическа партия. Откритието породи спекулации в деня преди провеждането на изборите, когато агитирането е забранено от закона, се посочва в доклада. Брюксел отчита още, че в България липсва и нормативна уредба за лобирането. Няма конкретно задължение за регистриране на лобистите или за деклариране на контактите между лицата, заемащи държавна длъжност, и лобистите. Медиите: платени публикации и неясна собственост Европейската комисия отбелязва още, че собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата. "Собствеността и финансирането на медиите не са достатъчно прозрачни и платеното отразяване на събитията не винаги се посочва като такова. По отношение на приходите от реклама печатните медии, особено местните издания, зависят от публичния сектор. През 2013 г. правителството обеща да рационализира процедурите за възлагане на договори за реклама, финансирани със средства на ЕС; статистиките навеждат на мисълта, че тези договори може да са били възлагани в ущърб на медийната независимост", се посочва в доклада. Освен това е констатирано и нарастване на самоцензурирането в медиите, дължащо се на корпоративен и политически натиск. В Световния индекс на свободата на пресата (World Press Freedom Index) България е на последно място измежду членовете на ЕС. Държавните поръчки, бизнеса, военните, здравеопазването..... Европейската комисия отбелязва, че "незаконните плащания и даването на подкупи от дружествата продължават да се приемат за обичайна практика". Сред проблемните области са регистрирането на патенти, лицензирането, издаването на разрешения и отпускането на публични субсидии. За справянето с корупцията в областта на обществените поръчки е нужен по-проактивен предварителен контрол и засилен последващ контрол, отбелязва ЕК. Сред рисковите сектори са инфраструктурното строителство, енергетиката и здравеопазването. Проблемът се утежнява от рядкото налагане на възпиращи санкции по делата за измами в областта на обществените Според проучване на Евробарометър от 2013 г. сред бизнес средите 58% от запитаните в България (най-висок процент в целия ЕС) са заявили, че корупцията им е попречила да спечелят публичен търг или договор за обществена поръчка през последните три години. Припомня се, че военното министерство е решило да купи бойни самолети без провеждане на тръжна процедура, като впоследствие процедурата е била отменена. Констатирани са и нередности при тръжните процедури за отпускане на средства на ЕС за разпределяне на храни на бедните. Според 84% от българите корупцията е широко разпространена В специалното проучване на Евробарометър от 2013 г., посветено на корупцията, 84% от интервюираните в Бългатия са заявили, че корупцията е широко разпространена в България при средна стойност за ЕС 76%). 73% пък смятат, че единственият начин за постигане на успех в бизнеса е чрез политически връзки при средно 56% за ЕС е 56%. Само 9% от запитаните (най-нисък дял в ЕС) считат, че се образуват достатъчно на брой наказателни производства, за да се възпират хората от корупционни практики, докато според 16% усилията на правителството срещу корупцията дават резултат (средната стойност за ЕС е 23%). Според доклада на ЕК корупцията остава сериозно предизвикателство в България на различни нива, като все още се получават сигнали за дребни подкупи в сферата на здравеопазването, полицията, митниците, местните власти и т.н. Липса на координация и защита на подаващите сигнали В доклада се отбелязва, че не са предприети никакви стъпки за засилване на защитата на лицата, подаващи сигнали. Липсва и координация за борбата с корупцията. За пореден път се отбелязва, че с това трябва да се заеме независима институция. "Органите за противодействие на корупцията продължават да са разпръснати и им липсват независимост и външен контрол. Институциите, на които е възложено разследването на конфликти на интереси и конфискуването на незаконно придобито имущество, не разполагат с автономия и ресурси", се посочва в доклада. Освен това според Брюксел инспекторатите в министерствата се нуждаят от по-голям аналитичен капацитет, за да работят проактивно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: