Украйна е на ръба и Европа трябва да я върне

в. Гардиън

Това не е нежна революция, но не е и въстание на фашистки казаци или игра с нулев резултат с Русия. Европа трябва да се намеси на страната на демокрацията и човешките права.

Украйна още не е загинала - както се пее в националния химн. Но лицето на Украйна днес е това на окървавения и целия в белези опозиционен активист Дмитро Булатов. Сравненията с Босна все още са преувеличени, но можете да мислите за това като за политически Чернобил.

Нямам представа какво ще стане в Украйна утре, камо ли през идната седмица. Но зная какво всички европейци би трябвало да искат да се случи през следващата година и през следващите десетилетия. През февруари 2015 година, на 70-ата годишнина от Ялтенското споразумение, Украйна отново трябва да бъде поне наполовина функционираща държава. Корумпирана и разгулна, но все пак от онзи вид държави, която в дългосрочен план изгражда нация.

Тя трябва да е подписала споразумение за асоцииране с ЕС, но да има и тесни връзки с Русия. През февруари 2045 година, на 100-годишния юбилей от Ялтенското споразумение, тя трябва да бъде либерална демократична държава с върховенство на закона, която е член на ЕС, но има и специални отношения с демократична Русия. “Химера!”, може да кажете. Но ако не знаете накъде се стремите, всички пътища са еднакво добри. Това е положението, към което трябва да се стремим.

Този резултат очевидно ще е от полза за Украйна. По-малко очевиден е фактът, че той би бил от полза и за Европа. Погледнете променящия се баланс на световните сили и вижте демографските прогнози за застаряващото европейско население. Ние ще се нуждаем от тези млади украинци по-скоро, отколкото си мислите, ако искаме да изплащаме пенсиите си, да поддържаме икономически растеж и да защитим нашия начин на живот в един постзападен свят.

Още по-малко очевидно е, че това би било от полза и за Русия. Русия загуби една империя и още не е открила своята роля. Нестабилното й усещане за самата себе си е неразривно свързано с дълбоко вкорененото объркване спрямо Украйна, люлка на руската история, за която много руснаци все още смятат, че трябва да се върне край руското огнище.

Навремето млади консерватори като Дейвид Камерън споделяха такава визия за една по-широка Европа на свободата. Вдъхновени от нежните революции през 1989 г. и от Маргарет Тачър, те мразеха отличаващата се с прекалено силна роля на държавата, федералистка и социалистическа Малка Европа на Брюксел, но обичаха този далечен хоризонт на свободата. Къде обаче е днес гласът на британския премиер за Украйна?

По времето на неговата идеалистична младост германците бяха прекалено деликатните поддръжници на стабилността, а британците издигаха глас в защита на човешките права в Източна Европа. Днес Ангела Меркел казва на парламента си - и е посрещана с аплодисменти - че украинските власти не трябва да пренебрегват “многото хора, които са показали със смели протести, че не са готови да се откажат от Европа. Те трябва да бъдат чути”, докато от местата на консерваторите в британския парламент отекват призиви за обръщане на гръб на Европа и да се попречи да влизат в страната тези безбройни пълчища от източноевропейци, източващи социалните фондове.

Сред малкото украинци, които са добре дошли тук, са олигарсите, които получават специални британски визи за много богати кандидати и купуват най-шикозните имоти в Лондон. Един от тях, Ринат Ахметов, плати ...

Свързани новини: