Един Майдан - две революции

За десет години недоволството в Украйна изригва два пъти на едно и също място и срещу един и същи човек. Площад "Независимост" или Майданът е сцената, а Виктор Янукович - лошият герой. На 21 ноември 2004 г. украинците излязоха на площада в знак на протест срещу фалшифицирани изборни резултати в полза на Янукович, а близо десет години по-късно, на 21 ноември 2013 г., Майданът се изпълни с хора срещу решението на същия човек да обърне на Европейският съюз.

През 2004 г. Майданът беше оранжев. Цветът бе избран от опозицията, водена от Виктор Юшченко, излязла на площада срещу фалшифицираните резултати от президентските избори, според които опонентът Виктор Янукович трябваше да стане президент. Събитията бяха наречени "Оранжева революция" и доведоха на власт опозиционера Виктор Юшченко. Революцията продължи два месеца и два дни и взе една жертва, но кръв не се проля. Мъж получи инфаркт и влезе в статистиката като единствената жертва на украинското пробуждане.
Днешната революция вече погуби 9 - петима протестиращи и четирима милиционери, изчезналите са 30, а броят на ранените непрекъснато расте.

"През 2004 г. Майданът беше различен

Беше по-цветен и карнавален

Сега се наруши традицията. Досега политиците винаги успяваха да разрешат безкръвно подобни кризи", казва възрастна киевчанка на Майдана. "Знаете ли, интересното в Украйна е, че всички революции стават през зимата. Като се започне с Октомврийската, Оранжевата и днешната Революция на достойнството", добавя дамата, увита в дебел шал заради големия студ. "Тогава бях на 18 и ходех на протести. Днес съм в основата на гражданската организация на украинските кинематографи "Вавилон 13", която помага на чужденците и журналистите да разберат по-добре случващото се у нас", разказва пък продуцентът Микола Базанов. "По време на Оранжевата революция имахме един лидер - Юшченко и една цел - той да стане президент. Днес опозиционните лидери са няколко, но в същото време нямаме чак такава нужда от тях. През 2004 г. украинският народ слушаше опозицията,

днес опозиционните лидери слушат народа

добавя Микола.
"Тогава се борехме за свобода, а днес за нашето достойнство", казва от своя страна режисьорът Андрий Рожен. "След Оранжевата революция разбрахме какво е свобода, за пръв път в живота си, но я загубихме заради самия Юшченко, който беше слаб президент. Ние го виним затова, че доведе на власт Янукович. Не подкрепи Юлия Тимошенко, която за малко не спечели", добавя 31-годишният мъж.
Според събралите се на Майдана двете революции за последните десет години се различават съществено една от друга. Първата е била арт революция - с песни, танци, креативност и много хумор. Днешната революция е по-агресивна и с тенденция да стигне по-далеч.
"Днес протестираме с месеци, но никой не ни чува. Все едно не съществуваме. Никога след разпадането на СССР и в нашата съвременна история в Украйна не е имало подобни настроения

Капката, която преля чашата

И става все по-лошо и по-лошо", казва един от протестиращите.
"Видяхте с очите си какво сте купили, а сега го изяжте, дори да ви изскочат очите", гласи една украинска поговорка. Според някои украинци тя е изключително подходяща за настоящия момент. Сами сте си виновни, гласи посланието й, а възрастните украинци я използват, за да напомнят, че човек трябва да се учи от грешките си.

Подгряват с водка контрапротеста

Контрапротестът е една от съществените разлики между Оранжевата революция и Революцията на достойнството. Днес този вид протест се състои в близост до сградата на парламента и протича при засилени мерки за сигурност. За разлика от протестиращите на Майдана, подкрепата към сегашната власт не се изразява денонощно, а и действащите лица всеки път са различни.

"Властта събира тези хора от най-бедните райони източната част на страната и им плаща, за да демонстрират подкрепа. Самите те си го признават и тази информация не е плод на нашето въображение", разказва украински журналист, пожелал анонимност. "Като ги попиташ защо са дошли, повечето казват или "Без коментар" или пък "Не зная. Всички дойдоха и затова и аз съм тук", добавя същият източник, като добавя, че са малцина онези, които признават, че са дошли тук, за да подкрепят президента.

Характерното за контрапротеста пред Върховната рада е ограниченият достъп. Милиция и частни охранители следят за нормалното му протичане. "Това си е запазена територия, в която можеш да влезеш единствено, ако имаш отличителен знак. Ако нямаш този знак или пък се представиш, че си журналист, никой няма да те пусне. Преди седмица наш журналист се опита да влезе, но не го пуснаха", добавят от "Канал 5". По думите му самата власт не иска да показва своите "привърженици", защото за разлика от Майдана пред парламента водката не е забранена. "Някои от тях са доста пияни и неадекватни и наистина не са за показване", добавят журналистите.

Медии ни втълпяват, че бунтът е платен

Олга Войтович е редактор в украинската телевизия "Канал 5", която има претенции че отразява обективно ситуацията в страната. Попитахме 29-годишната журналистка какво помни от Оранжевата революция.

- Олга, какви са спомените ти от революцията преди 10 г.?
- Бях на 19 и гледах случващото се на Майдана по телевизията. Аз съм от Донецк, източна Украйна, която е проруско ориентираната част на страната. Телевизията представяше случващото се като най-лошото, което може да сполети украинците. В интерес на истината и сега събитията се представят по този начин.
- Днес вече живееш и работиш в Киев и свидетел на сегашната революция. Как ти изглеждат нещата?
- Едва сега разбирам как властта използва медиите, за да манипулира хората. Твърдят, че хората протестират, защото им се плаща за това. Обяснява се, че властта прави всичко възможно за благоденствието на хората и че самите протести са безсмислени. Много хора вярват, защото нямат други източници на информация. Хората просто слушат и сляпо вярват. Днес искрено съжалявам, че тогава не съм дошла тук.
- Различават ли се двата протеста?
- Тогава протестите свършиха бързо. Само след 2 месеца, протестиращите получиха онова, за което се бореха. Сега не е такъв случаят. Мисля, че хората ще протестират половин година, ако не и повече. Сигурна съм, че няма да се откажат, а и не трябва да се отказват. Може би звучи прекалено оптимистично, че дори и примитивно, но хората не трябва да отстъпват.

Прочети цялата новина

Свързани новини: