За датата 8 февруари 1878 и още нещо…преди и след нея

С падането на Плевен на 10 декември 1877 Руско-турската война навлязла в третата си решителна фаза.Започнал победен марш на юг, белязан с безпримерното зимно преминаване на Балкана. Въпреки тежката зима и незапомнените студове, за по-малко от 20 дни руските войски се спуснали в Тракия. С блестящ успех при решителното участие на Българското опълчение завършили сраженията при Шипка-Шейново. С пленяването на армията, командвана от Вейсел паша, била унищожена последната турска отбрана. Но за населението на целия Бургаски край и Черноморското крайбрежие вестите за развоя на войната били тревожни, защото настъплението на руската армия ставало далеч на запад. Нямало и защита от руския флот, който бил ангажиран в бойните действия на Кавказкия фронт.
На 31 януари 1878 в Одрин било сключено примирие между воюващите страни, което поставило несебърския край в неравностойно положение, тъй като демаркационната линия между двете армии била определена по билото на Източна Стара планина и достигала до морето северно от Несебър, пише н.с. Цоня Дражева в бюлетина на Регионална библиотека «Пейо Яворов», посветен на 130-годишнината от Освобождението на Бургас. Освен това турските войски запазили военните крепости на Шумен и Варна, а по този начин и фактическото владеене на крайбрежието. В същото време голяма изселническа вълна от черкези, татари и дезертирали турски войници от север се насочили към източните проходи и Южното Черноморие. Отвсякъде идвали вести за грабежи, жестокости и палежи, за безнаказано вилнеене на башибозушки банди. Руското главно командване съзнало недостатъците на примирието и в последния етап на войната били предприети стратегически действия за завземане на Черноморието. Задачата била възложена на ХI армейски корпус под командването на ген. Е.К.Делингсхаузен,който на 23 януари 1878 започнал освобождаването на териториите на изток от Сливен.
Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, имало голямо значение за Oсвобождението на България. Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия,пише за първи път бургаският краевед Янко Керемедчиев. По това време в Бургас и в останалите селища на региона вечe нямало официални представители на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии и в края на декември 1877 отплували от бургаското пристанище към Цариград.
Дългото изолиране на бургаските земи от активни освободителни действия създало смут сред местното население. Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпуссформирал летящ отряд под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници.
На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас. Навсякъде руските войници са посрещнати възторжено от населението.
Особено тържествено било посрещането на полковник Лермонтов и неговия летящ отряд в Бургас. Летописецът на това събитие, учителят Стоян Шивачев разказва: “ Към обяд в града влезе разузнавателен руски разезд, командван от капитан Кукс и съобщи, че следобед ще пристигне руската войска. Новината се разнесе бързо и хората започнаха да се събират в края на града.Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули».
Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII драгунски полк и е посрещнат с хляб и сол и после отведен в църквата “Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен. Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полк.Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.

Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези.Тази опасност била предотвратена, след като от Бургас бил изпратен един ескадрон, който на 7 февруари под командването на майор Колантаевски освобождава Поморие, а на 8 февруари Несебър. Според изследователи на архивите от онова време наличието на документи за посрещането на освободителите на Несебър е крайно оскъдно. Известно е обаче, че с пристигането на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града. Недалеч от Несебър обаче продължавали да безчинстват башибузушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците-грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население. Късното явяване на турските представители-капитан Гасен Гартон и поручик Мехмед Али, които трябвало заедно с представителя на руското командване полковник Александър Веригин, да доуточнят демаркационната линия и да известят населението, също поощрявало злосторниците. Чрез свои агенти турската страна преднамерено поддържала напрежението в зоната на демаркационната линия. И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката. За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало отличили се главорези в потушаването на Критското въстание за тероризиране на българското население в демитализираната зона. За париране на агресивните замисли на османското правителство част от І ескадрон на ХІІІ драгунски на Военния орден полк се установяват в Несебър. В кратки срокове злосторническите шайки са изолирани и неутрализирани. Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни.
Междувременно в покрайнините на Бургас била уреден и първият лазарет под ръководството на Александра Лермонтова, дъщеря на командира на летящия отряд, която участвала във войната като доброволка в медицинския корпус.
На издигнатия паметник при лазарета, поставен сега в морската градина до Летния театър, има надпис: “В память воинам частей Бургаского отряда умершим от болезней с марта до октобрь 1878г.”. В края на 90-те години на ХIХ в. мястото, където били посрещнати руските освободители, днес площада до ПМГ “Академик Никола Обрешков” и ГРЕ “Г.С. Раковски”, е увековечено с малък мраморен паметник.
През 60-те години на ХХ век той е заменен с мемориал на Руските освободители и ежегодно е отрупван с венци и цветя в деня на Освобождението на Бургас.
По традиция населените места в Бургаска област, освен Националния празник -3 март, честват и деня на Освобождението си от турско робство, полагайки цветя и венци пред паметниците на своите осводители.
136 г. след края на Руско-турската война, останала в народната памет като Освободителна, в Несебър така и няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града от турско робство. Бележитата дата 8 февруари за пореден път е пренебрегната и в празничния календар на несебърската община.

Максим МОМЧИЛОВ

Прочети цялата новина

Свързани новини: