Индия все още е конкурент в голямата надпревара в Азия

Индия стремително върви към хаоса - предопределения хаос,  който настъпва с произвеждането на общонационални избори в  най-многолюдната демократична държава в света. Очакваните  политически гърчове несъмнено ще изкушат някого да посочи Китай  като положително доказателство, че автокрацията е по-добър  гарант за икономически напредък. Възможно е да има моменти,  когато ще бъде трудно да се отрича това. Но при все това този  пример ще е погрешен.

Посетителите в Пекин се срещат с хора, които ходят  насам-натам със заучено намръщени лица. В индийската столица  Делхи откриваш страна, която се влачи по тротоарите с усмивка.  Лесно е да се заключи, че тези изражения са в неправилната  посока. Сигурно ли е, че именно китайците имат основание да са  приветливи? Все пак преди време експерти спореха коя от тези две  големи сили ще вземе превес в Азия. През дълъг период повечето  от тях обявяваха за победител Китай.

Една прекарана седмица в Делхи е достатъчна да се види защо  Индия е загубила част от международния си блясък. Пекин е  изпълнен с ласкави високи блокове и новопавирани улици.  Индийската столица показва своите недостатъци, както и своята  сила. Огромно богатство се сблъсква с жалка мизерия,  високотехнологична съвременност - с разпадаща се инфраструктура,  а градската суетня - с вездесъщата просия. Бизнес лидерите се  оплакват от всемогъщата бюрокрация, а избирателите се бунтуват  срещу разяждащата корупция. Китайското ръководство наскоро  публикува проект за поредно десетилетие на бърз икономически  растеж. Човек добива усещането, че Индия с труд гледа десет дни  напред.

Индийците имат вкус към демокрацията в груб вид. Около 750  милиона души имат право на глас. На последните национални избори  избирателната активност на места достигаше 80 процента. На  предстоящите през май общи избори ще видим управляващата партия  Индийски национален конгрес (ИНК) на династията Неру-Ганди в  изравнени позиции с хиндуистката националистическа партия  Бхаратия Джаната (Индийска народна партия), водена от  невъздържания Нарендра Моди. Има сериозни залози, че Моди ще  излезе победител, но няма гаранции, че победата му ще бъде  чиста.

Властта в Индия е раздробена след ерата на задушаващия  централизъм на Индира Ганди. Сега тя се разпределя между  националното правителство и силните щатски администрации, а в  парламента - между двете големи партии и още двайсетина по-малки  групировки. Който и да заеме премиерския пост, може да  разполага с мнозинство само с помощта на пъстра палитра от  регионални и едностранчиви партии. Размирните коалиции са  станали норма за Индия.

Моди, който управлява процъфтяващия северозападен щат  Гуджарат, има проста платформа. Той предлага динамично  управление на Индия, каквото тя няма при правителството на  Манмохан Сингх, доминирано от ИНК. Осемдесет и една годишният  технократ Сингх - чиито решителни либерални реформи през 90-те  години на 20-и век, положиха началото на икономическия възход на  Индия - е уморен от битки. Той излиза в заслужена пенсия. Рахул  Ганди, синът на Соня, изглежда неубедителен като опонент на  харизматичния лидер на Бхаратия Джаната.

Едрият бизнес се е наредил зад Моди. Чува се, че Индийският  национален конгрес е изчерпан. Непоколебимият хиндуистки  национализъм и неговата противоречива роля по време на изблика  на насилие в Гуджарат, който коства живота на 2000 мюсюлмани,  обаче не са забравени. Но силните на деня в Делхи предлагат  подсигуряване: спирачките и балансите в системата, казват те,  сдържат сектантството.

Те са прави, че някой трябва да сложи твърда ръка върху  икономиката. Растежът е забавен, а бурната инфлация принуди  ...

Свързани новини: