Кратка история на БСП (for Dummies), Част 2

Автор: Веселин Ханджиев, frujin.com

Тази публикация е продължение на Кратка история на БСП (for Dummies), Част 1

Какво се случва после ли? В Русия трупът на другаря Ленин е превърнат в експонат зад стъклена витрина, другарят Сталин е станал шеф, а у нас идват …

Априлските събития, 1925. Това са едни от любимите събития на комунягите! Според тях, след атентата в църквата Света Неделя, биват избити “десетки хиляди борци-антифашисти, загинали геройски за свободата на народа”. Това разбира се не е съвсем вярно! Като казвам “съвсем”, имам предвид преувеличено е стотина-двеста пъти. Трудно е да се проумее в пълнота картинката у нас по онова време, ако не се вземат предвид следните факти:

• България е загубила 2-3 войни и бая територия и е в национална криза
• Септемврийското въстание и атентатите са отворили в обществото кървава рана
• Москва ръси яко кинти за да има у нас “революционна обстановка”, т.е. за да може въпросната рана да продължава да кърви!
• Горите бъкат от шайки комуняги, анархисти, анархо-комунисти и всякакви такива, …
• … които грабят влакове като във филм, убиват журналисти и общественици, и т.н.
• Селата са фрашкани със шпиони, помагачи, ятаци и съветски фенове
• А комунягите продължават да подклаждат омраза и говорят само за анти-български неща …
• … за СССР, за насилствено отнемане собствеността на хората, за Балкански Федерации, за Световни Революции и т.н.
• Е, на народа му е било доста писнало …

Става касапница! Затова се случва така, че някои глупаци на правителствена служба, опитвайки се да наложат върховенство на закона с цялата му строгост, здраво предозират и бая народ си отива “при опит да избяга”.  Като например, Гео Милев. От друга страна, представете си на фона на горните факти, как Гео Милев е бил нещо като Дърева и Волгин взети заедно, но с една разлика – имал е талант! Бил е голям трън, защото хем не е нарушавал писаните закони, хем постоянно е величаел шайките разбойници опитващи се да вземат властта чрез убийства и насилие. Лека му пръст …

Още от тогава комунягите действат така: Първо насаждат омраза, организират грабежи, демагогстват и лъжат. После, когато в крайна сметка ги погне закона, започват да се правят на невинни: “Помощ, не ни гонете, спрете с омразата!“.

1927, Работническа Партия. През 1927 БКП е все още незаконна, но междувременно, на власт идва Андрей Ляпчев. Това е онзи, който казва: “Со кротце, со благо!”. Съответно прави грешка и се договоря с някои шефове на комунягите да спрат да се крият, но срещу едно условие – новата им партия да не бъде подчинена на Москва. Хаха, какъв идеалист!

Комунягите се навиват и веднага спретват легална партия наречена РП (Работническа Партия). Нелегалната БКП обаче си остава паралелно да действа тайно, както правят мафиите. Правят си веднага и собствен вестник – “Работническо Дело“. Това е същият вестник, с който поколения наред ще си увиват армаганите за внуците в града, а безброй работници ще го ползват като покривка за щайга и ще си режат кашкавала върху него. А дядо ми го ползваше и за още нещо (както и аз когато бях войник), но това няма историческо значение…

Голямата Депресия. Голямата депресия е нещо като кризата от 2009 ама доста по-гадна. Но, по-интересна е депресията в БКП. В периода след 1925, комунягите са в изолация, старите социалисти са отстранени, лява интелигенция на практика няма. Само най-простите хора им остават фенове, другите се осъзнават. Има и няколко объркани идеалисти за цвят, предимно студенти. БКП се управлява в България от една малка, крайно жестока и фанатично обичаща СССР (т.е. парите идващи от там) върхушка – т. нар. “леви сектанти”. А доскорошните вождовете на пишман-революцията и на БКП отдавна са геройски избягали зад граница и там са станали “задгранични” шефове. Това са Васил Коларов и Георги Димитров. През тях минават парите за тероризъм идващи от Москва и съответно яко се дърлят с местните вождове. Разправиите продължават чак до 1935/6, когато шефовете в СССР побеждават. От този момент нататък, в БКП наистина не остава нищо българско (освен клетия им, излъган електорат). Така е и до днес …

Междувременно в Берлин! През 1933, побърканият холандец Маринус ван дер Любе драсва клечката на Райхстага (германският парламент). Всъщност, и до сега не е ясно дали е той или е някой друг! Покрай тази афера са заловени и 3-ма българи, един от които е “задграничния вожд” Георги Димитров. Също така известен и като Гошо Тарабата (наистина!!). Кой обаче е той??

Георги Димитров набира фенове още на 20 и нещо докато организира зулуми. После прави бърза кариера (#КАК??) и става най-младият депутат в парламента (само на 31!!) и остава такъв цели 10 години. Димитров е против националното обединение на България и подскача като чуе думата “патриот”. Бидейки депутат не е мобилизиран, но това не му пречи, имайки имунитет, да ходи на фронта и да навива горките войничета да хвърлят пушките. Поради това предателство е прибран за 4 месеца на топло. След въстанието 1923, “геройски” бяга в Австрия, СССР и на други места. Там започва да прави неща платени от Коминтерна, с цел да е по-справедлив света, а и за да си изкарва хляба и пиенето (бил е пияндурник!!).

Лайпцигски Процес. На образувания съдебен процес за палежа, лицето Димитров надприказва Херман Гьоринг, повтаряйки накрая като фанатик: “СССР е най-великата страна!“, докато на нациста не му избиват чивиите и не започва да беснее. За това му поведение, комунягите ще го нарекат “Героят от Лайпциг” и после ще си доизмислят 3/4 от речите му.

След формална лека присъда (помага и застъпничеството на, забележете, Цар Борис III), фашагите пускат Димитров да си ходи по живо, по здраво. Тогава той получава съветски паспорт и става руснак. Заема постове в КПСС, става депутат в съветския парламент (руската Дума). Такъв е от 1937, та чак до 1945, когато си идва у нас (заедно с цяла орда порусначени български комуняги). А, и честичко се наливат до късно със Сталин.

Преврат, 19 Май 1934. През изминалите няколко години, е управлявала коалиция наречена Народен Блок, съставена от най-разнообразни партии. Те така и не успяват да спретнат читаво правителство и кабинетите се сменят като настроенията на влюбена тинейджърка. Появяват се и една камара движения и партийки, някой от които сериозни фенове на фашагите. Тогава на една група интелектуалци (наречена “Звено”) и на военните им писва, и правят преврат. Работата е там, че и на Царя му писва. Той, възползвайки се от преврата, установява нещо като диктатура. Ето как: първо пичовете от Звено забраняват партиите, разпускат парламента и суспендират конституцията. А в последствие, Царят ги разкарва тях, но пък “пропуска” да възстанови забранените неща. Така той остава да управлява практически сам до смъртта си през 1943. Хитрец!

Важно е да се подчертае, че този преврат за разлика от червените бунтове, минава културно и без да пострада никой. Освен това, превратът е до някаква степен обвързан и с Югославската политика, и у нас отново започва да се говори за Балкански Федерации и т.н. Комунягите се кефят на факта, както и на всичко, което руши държавността, (т.е. намирисва на “революционна ситуация”), и съответно не правят нищо смислено. Всъщност, те дори стават гъсти със Звено и с техния министър-председател – Кимон Георгиев. Този същият, ще стане първият министър председател по-нататък – след втората световна.

Идва  Мрак! Светът постепенно се готви за втората световна касапница. Босовете в Москва нареждат на местните да започнат да общуват по-човешки с другите (по-правилните!) леви партии у нас. През 1938 БКП се обединяват с легалното си проявление – Работническата партия. Новото нещо се казва БРП(к), т.е. Българска Работническа Партия – комуняги.

От тук, та до навечерието на войната, БРП опитва да организира малко стачки, малко политика, малко пропаганда, … но нищо сериозно. Най-често цапотят с блажна боя по оградите глупости от сорта на: “СССР е най-велик!“.

 

The post Кратка история на БСП (for Dummies), Част 2 appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: