Кратка история на БСП (for Dummies), Част 4

Автор: Веселин Ханджиев, frujin.com

Тази публикация е продължение на Кратка история на БСП (for Dummies), Част 1, Кратка история на БСП (for Dummies), Част 2, Кратка история на БСП (for Dummies), Част 3

Какво се случва после? Ами, следващият период в историята на комунягите всъщност е беден на събития, но е богат на процеси. По-точно – процеси на гниене и развала на една цяла нация.

1944-1949. През тези години комунягите потапят в реки от кръв цялата държава. В крайна сметка те успяват (с помощта на съветската армия!) да осъществят старата си мечта – да отнемат парите на богатите посредством бой и убийства. Избити или затворени по лагери и тъмници са десетки хиляди хора. Това са предимно офицери, интелектуалци, предприемачи, политици, общественици, журналисти. Избивайки цвета на нацията, обществото в България е на практика обезглавено. На мястото на загиналите и изчезналите, начело на държавата застават неграмотни хора с каскети, верни като кучета на СССР.

Частната собственост също е ликвидирана, т.е. отнета е от държавата с насилие. Тъй като държавата – това са комунягите, всичко става на практика тяхна собственост. В следващите десетилетия те се превръщат в “новите богаташи“, но понеже са прости, всъщност се превръщат в най-обикновени дерибеи.

Македонци! Комунягите не са патриоти. Те вярват, че националните идеали са глупост, защото бъдещето принадлежи на световната комунистическа диктатура – т.е. цял свят без богати! Като начало, Сталин натиска местните шефове и Тито (югославския бос) да спретнат онази Балканска Федерация, за която се говори от толкова време. Всъщност, на Сталин не му се налага да “натиска“. Достатъчно е само да мигне и в София цялата партия застава на задните си лапички и се оплезва до земята. С други думи, БКП е 110% подчинена на Москва. Повтарям тази истина прекалени често, защото е ужасно важно това да се схване добре!!

Като една от стъпките по правенето на тази федерация, масово населението от Пиринския край е принудено да се пише “македонци“. Това естествено става с много бой, защото комунягите не познават други средства. В един момент обаче, Тито и Сталин се скарват и цялата идея отпада. БКП минава пакпрез Пиринско, но този път да накара “македонците” да се пишат отново българи.

Горяни! В този период се заражда, и е живо чак до 1956, така нареченото Горянско Движение. Водени от бивши офицери от царската армия, големи групи заможни селяни, интелектуалци и други, се организират и хващат гората. Десетки хиляди хора участват в, де-факто, първата сериозна съпротива срещу соц. режим в Европа след края на войната. Тогава народът ни не е бил все още напълно пречупен и е имал сили да се бори срещу червения терор. За жалост, това движение е брутално смазано от комунягите, а съществуването му е пазено в строга тайна до промените през 1990.

1949-1971. В началото на периода Г.Димитров (Гошо Тарабата) дава фира и се превръща в поредния вкочанясал труп, изложен зад стъклена витрина за радост на червените труполюбци и за ужас на нормалните хора. След него шефове на България стават Васил Коларов, Вълко Червенков, който се опитва да бъде нещо като малък Сталин, и Антон Югов. Всички са живели и учили в Русия, а поне двама са и с руски паспорти. Капиш?

Тодор Живков. В един момент (1956г.) става така, че Тодор Живков, по-известен като “Тато“, взима властта и ще остане тотален шеф чак до 1989г. Този човек е полуграмотен и е особено прост. Той не може да върже дори две изречения без да стане за смях. Това можеше да е забавно, ако беше водещ на малоумно предаване в някоя провинциална кабеларка (кабелна телевизия с плачевна репутация), но понеже става абсолютен диктатор, простотията му не е никак забавна.

Десетилетия по-късно, червените ще се опитат да изкарат Тато еднолично виновен за всичко. Обаче, въпреки диктаторското му положение, грешка е всички злини на комунягите да се приписват нему. Той не е единственият зъл,  той е просто един от най-злите. Нищо повече. Вина има цялото БКП, барабар с наивните идеалисти, които сервилно ги следват през годините.

16-та република на СССР. Сега, дами и господа, започнете да четете по-бавно и изключително внимателно! Защото от 1963 до 1975 и по-нататък, се случва …

ТЕЖКО НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО

А именно, БКП решава да се откаже доброволно от държавната ни независимост (която така или иначе е превърната от самите тях във формалност) и България да се превърне в 16-та република на СССР. В резултат на това, започва масирана кампания за уеднаквяване на административните органи, на процедурите и на политиките с тези на СССР. Започва още по-усилено насаждане на любовта към “братския руски народ” за сметка на патриотизма и родолюбието. Ето някои цитати от Живковите речи по темата:

“У мен има една идея от няколко години. Тук трябва да кажа, че тази идея не е моя, това е идея фактически на другаря Димитров. Като вземем предвид какво представлява НРБ, тя е малка страна, а в икономическо отношение – изостанала в сравнение с други страни, като вземем предвид връзките на нашата партия с болшевишката партия, ръка за ръка, рамо до рамо с КПСС при всички условия…”

“Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее…”

“Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна.”

Изправят ли ви се косите от ужас? Още не?? Вижте тогава тази извадка от решението на пленума (събрание на хора с каскети) на ЦК на БКП от 1973:

Горното, преведено на нормален език означава – “Да се промиват мозъците на всички бачкатори и на децата (момченца и момиченца), докато започнат инстинктивно да обичат СССР с кучешка вярност!”.

Решенията на въпросната сбирка на каскети, се гласуват единодушно от всичките присъствали – общо 268 души. Това е шайка от национални предатели, която заслужава (и трябва!!) да бъде осъдена за деянията си. Това за жалост не се случи след 1990г, но да не губим вяра – никога не е късно справедливостта да възтържествува.

Нещо повече, същите тези и наследниците им, се превърнаха в основни фигури на така наречения преход. Те все още са в основата на върхушката на БСП. Ето някои от тези предатели, гласували България да изчезне от историята:

Александър Лилов, Атанас Семерджиев, Григор Шопов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Дража Вълчева, Иван Пръмов, Карло Луканов (бащата на Андрей Луканов), Любомир Левчев, Милко Балев, Мирчо Спасов, Пеко Таков, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Славчо Трънски, Станко Тодоров .. и т.н.

Идеите за сливане на България със СССР, в крайна сметка биват отхвърлени от самия СССР. Значи представете си колко зле трябва да са били местните комуняги!

1971 – 1989г.Следващия период в нашата история минава под лозунги от сорта на “Реален Социализъм”, “Развит Социализъм” и така нататък. Но най-феноменален си остава изразът:

“… все по-пълното задоволяване на нуждите на трудещите се …”

Този израз, повтарян в продължение на десетилетия по радиото, телевизията и по страниците на вестниците се превърна във възможно най-добрата илюстрация на комунизма. Аз още бях невръстен сополанко в детската градина, когато благодарение на него открих, че съществува такова нещо като “сингулярност“. А дядо ми го беше открил това много по-рано – в един сръбски комунистически лагер за военнопленници от царската армия!

1989 – Перестройка и фалит. Цялата ни икономическа история след войната е свързана с крънкане на все повече рубли от Москва. Комунягите нямат грам представа от това как се управлява държава (така е и до ден днешен!!), и съответно единственото, което ги държи на власт са рублите, евтините руски природни ресурси и огромната навалица от гладни, жадни и мизерстващи руснаци, които нямат нищо против да нагъват скапани родни консерви.

Това, както се досещате, няма начин да свърши добре, защото идва моментът, когато в СССР шеф става Михаил Горбачов (още известен и като “Горби”). По това време СССР е практически фалирал и Горби решава да спретне малко промени, за да закърпи ситуацията. Замисля така наречената “перестройка“, с идеята да охлаби малко каиша на комунизма, да позволи на хората да говорят свободно и да пробва това-онова на тема “частна инициатива“. Това де-факто срутва изгнилата система в СССР, както и в целия източен блок (соц. страните).

10 Ноември, 1989. Преврат! Като виждат какво става със СССР и другите соц. страни, бай Тошо (Т.Живков) и компания се паникьосват. Те са наясно, че без кинтите от Москва не са способни да организират дори пикане в бирария, пък какво остава да ръководят цяла държава. Абсурд!

Затова по-хитрите комуняги решават да жертват Т. Живков, и да го натопят за всичко. Естествено няма да допуснат да бъде съден сериозно, ами ще спретнат смехотворни обвинения – например, че е подарил някой и друг апартамент на този или онзи, че е похарчил някой лев от хазната в повече, ей такива глупости. Но нищо истинско, пълен фалш! По този начин, червената върхушка си измива ръцете и си дава отсрочка да се “преустрои” – т.е. да ограби държавата и да превърне политическата си власт в икономическа. Както и да избегне правосъдието! И последно, за да се разграничат от историята и от собствените си злодеяния, комунягите решават да сменят една буквичка в името на партията си.

БКП става БСП. Толкоз … това е всичко!

Ефектът от цялата история по-горе се вижда и до ден днешен – пълно, повсеместно опустошение. Най-вече в душите и съзнанията на народа. Но напоследък, като че ли на все повече хора им идва да хванат сопите и да се поинтересуват къде живеят червените “господари“. Защото всяка история, рано или късно, задължително стига до логичния си край …

*****

В началото на тази статия казах, че периодът не е богат на събития. За сметка на това обаче, текат дълги процеси, убиващи държавата и нацията. Ето някои от тях … 

Морал и ценности

За нуждите на революцията (т.е. убийствата и грабежите), се искат хора без морал, т.е. такива, които са способни на насилие. Традиционните религии, както и извечните ценности, проповядват миролюбивост и съчувствие. Следователно комунягите мразят религиите и правят всичко възможно да ги унищожат. Всъщност, те се опитват да подменят християнската религия (както и исляма!!) с една друга религия – тази на Комунизма. Маркс и Ленин са нейните пророци, а храмовете им се наричат “мавзолеи” – в тях лежат вледенените трупове на червените “светци“. С времето започват да растат странни поколения. Те нямат боязън пред Бог или пред каквото и да било. Те “знаят“, че няма такова нещо като “съд за делата им приживе”, следователно могат да правят каквото си искат – стига да не ги хване “народната милиция”. Това са поколения възпитавани, ако се наложи, да убиват и предават безжалостно дори собствените си родители в името на Комунистическата Революция.

Русия, комунизъм и история

Комунягите, понеже са съветска шайка, се опитват да промият мозъците на цяла България. Всеки е трябвало да заобича Русия и руснаците. За целта се пренаписва цялата ни история. Комунистите слагат в един пакет Освобождението, Чайковски, СССР, Достоевски, Червената Армия, Комунизма, Пушкин, КПСС, Ленин, кирилицата, БКП, Юрий Гагарин и така нататък. Това е изключително подло и престъпно деяние, целящо да унищожи националното ни самосъзнание и да прикрие престъпленията на ленинския (и родния!!) комунизъм през десетилетията. Цяла България бива оцвъкана с паметници на съветската армия – окупатор, надписани така: “На освободителите от признателна България!“. Добре е, че поне гълъбите на свой ред оцвъкват многобройните “Альошковци” със своите редки изпражнения. Това добавя допълнителна доза реализъм към уродливите монументи – символи на нашето най-ново робство … съветското!

Култура, изкуство

На практика, след 1944, в изкуството бива насилствено наложен така наречения “социалистически реализъм“. Основната му теза е, че Човекът е животно. БКП започва да контролира и оценява всяко едно произведение и да решава дали то става за нещо или не. Принципът е прост: ако творбата величае Комунизма, СССР или БКП – значи е гениална. А ако не – значи е боклук, и с автора ѝ трябва да се “поговори“. Това унищожава поколения родени творци и или ги отказва, или ги превръща в безмозъчни марули. Ефектът за обществото е гигантска духовна пустота. Същата, която ни мъчи и до днес… и която Азис така “успешно” запълва изотзад!

Заводи, индустрия, прогрес

Комунягите много се гордеят със стотиците тежки заводи, които зорлем построиха из цяла България. Обаче, те не бива да се гордеят, защото това са заводи, строени само за статистиката, без никаква икономическа логика, с остарели технологии и без грам пазарен смисъл. Т.е. изхранването на половин СССР с печени чушки се видя, че не е “пазарен смисъл” в момента, в който Горби каза на Тато да ходи за гъби. Сериозно, само пълен идиот би построил “Кремиковци” на стотици километри от пристанищата ни! Ефектът е отровена природа и стотици хиляди останали без работа след промените. Последното не е защото демокрацията е лоша, а защото тези предприятията не бяха проектирани от някой богат, на който да му пука за печалбите.

Мързел и мърлящина

Комунягите измислят гениалната постановка: бачкай колкото ти се бачка, ние ще ти дадем все нещичко. За да няма безработни, в предприятията се назначават хиляди хора, които реално нямат както толкова да правят. Т.е. те пак са си безработни, но получават заплати. Това е така наречената “скрита безработица“. Понеже собственик на предприятието не е някой зъл богат, който да му пука за ефективността на производството, съответно такива безработни никой не ги закача за нищо. Скоро работенето на 10% от възможностите става норма, прахосването на ресурси и краденето на материална част “за дома и за бита” става също норма. Норма, ще рече че почти всички го правят. Никой не си дава зор, защото на всички е ясно, че ефект от повече работа няма (освен потенето). Изразът “с работа никой не е забогатял” е ужасно верен именно през периода на комунизма. Поколения наред израстват с тази нагласа и ефектът се вижда и днес … повсеместно!

Богатите са лоши!

Това повтарят комунягите, откакто ги има по света. След толкова години повтаряне (и избиване на тия дето не прихващат!!), в крайна сметка се раждат поколения, за които думата “богатство” е гадна, мръсна дума. Докато из целия нормален свят личните постижения, успехът и замогването по честен начин са повод за възхищение и пример за подражание, то у нас те са повод за завист и омраза. Повреденият от червената пропаганда българин е убеден, че всички богати са престъпници, мошеници и крадци. Съответно, в съчетание с мързела и мърлящината (виж по-горе!!) той няма желание да успее със собствените си усилия. За сметка на това, идеалът му е някой да му дава повече, и повече … и все повече. … И все по-пълно някой да задоволява нуждите му, защото е трудещ се …

Държавна сигурност, ченгета, контрабанда

Държавна сигурност е една от първите институции, превзети от комунягите и впрегната да бие и убива веднага след 1944. Много бързо “ДС” се превръща в могъщ придатък на БКП, предназначен единствено и само да брани техните интереси. Историята на комунизма е история на конспирацията, на подмолното и нелегалното, на незаконните действия и на насилието. През цялата история комунизмът се е опитвал да изнася “революция” по света. Това неминуемо е свързано с контрабанда на оръжие, пране на пари, наркотици, приятелство с африкански пишман Президенти (от онези, дето са окичени с много медали) и какво ли още не. Контактите с подземния сват, както и мощната конспиративна мрежа на “ДС”, са истинско богатство за червената аристокрация и са едно от средствата, чрез които тя запазва властта си и до ден днешен.

Червената “аристокрация”

В началото комунягите носят само каскети. Те не знаят какво е костюм и вратовръзка и идеално се сливат с работниците и селяните по стачките преди 1944. След това обаче, само за няколко години, членската маса на БКП нараства … 40 пъти!! Това не е защото внезапно стотици хиляди са повярвали в комунизма, а защото да си комунист е новото – да си богат. Членството в БКП дава редица преимущества дори и на редовите членове. За по-горните позиции си е направо далавера. С поколенията, комунягите откриват вратовръзката, личния шофьор, вилата в Бояна, домашната прислужница, тоблерона и живота на запад. За разлика от предишните богати, които не са крили заслужения си успех, а са били модел за подражание, комунягите се крият като мишки и много внимават охолният им живот да не стане достояние на народа. Ясно е защо, нали?  С поколенията се получава така, че синовете и внуците им се оказват в привилегировано положение спрямо  връстниците си, стават надменни и арогантни. А когато идват промените през 1989, червената върхушка и синчетата ѝ са единствените, които реално имат контрол върху парите и имуществото на цялата държавата. Започва едно мощно крадене, което не е напълно приключило и до днес. Ефектът е, че бившите червени вождове и потомството им, днес са най-богатите и влиятелни хора в страната. Няма лошо да си богат, стига да не си престъпник. Но, за жалост, те са престъпници, а цялата истина е скрита зад тежката омерта на столетната червена мафия …

Емиграция, довиждане деца … 

В резултат на всичко казано по-горе, естествено е човек да мисли как да избяга от България. Огромна бройка талантливи и свестни българи успяват да намерят начин да се спасят поединично, все на запад (защо ли?!). Този процес, започнал още 1944, продължава и до днес. Десетилетия наред емиграция обезкръвяват интелектуалния и предприемчив елит на нацията. Както се казва, губим голяма част от най-доброто. Цялата “заслуга” е на БКП (т.е. БСП). Всеки политик, заставайки лице в лице с факта, че България губи милиони свестни хора, би трябвало да зареже всичко друго и, паникьосан, да се скъса от бачкане, за да се реши проблемът. Е, ако му пука за България, разбира се. Иначе не …

***

Читателю,

Заедно стигнахме до края на тази кратка история. Истините, фактите, греховете и престъпленията на комунистите у нас (и по света!!) са наистина многобройни. В тези няколко страници с теб успяхме само бегло да надникнем под черното було, с което нашата България е покрита вече 70 години. Но всяка история си има логичен край, тази също. И той предстои … 

Благодаря ти!

The post Кратка история на БСП (for Dummies), Част 4 appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: