ЕС променя дипломатическия курс към Куба и се стреми към подобряване на връзките

Европейският съюз ще приеме решение този месец да разшири отношенията с Куба и това ще бъде забележително отваряне към комунистическата страна след вдигането на дипломатическите санкции срещу нея през 2008 г., съобщава Ройтерс, като се позовава на неназовани информирани източници. Външните министри на 28-те страни от ЕС ще дадат зелена улица на 10 февруари за преговори с Хавана за специално търговско споразумение за увеличаване на търговията, инвестициите и за диалог по човешките права. То може да бъде постигнато до края на 2015 г. "Куба иска капитали, а Европейският съюз иска влияние", казал участник в преговорите, отказал да бъде назован поради деликатността на въпроса."Такова сътрудничество може да стане прелюдия към нещо много по-голямо." Други двама души, запознати с преговорите, заявили пред Ройтерс, че в Брюксел е постигнат консенсус да се даде тласък на пазарно ориентираните реформи, започнати от кубинския президент Раул Кастро, и да се позиционират европейските компании при евентуален преход към икономика с повече капиталистически елементи в по-далечно бъдеще. Затоплянето с Европа настъпва, след като Куба пожъна дипломатически успех миналата седмица на срещата на върха на Латинска Америка и Карибите в Хавана. На нея 33 страни от региона подкрепиха правото на своите съседи  да избират политическите си системи - победа за Куба, която е единствената еднопартийна държава в Западното полукълбо. Взети заедно, тези стъпки на ЕС и на страните от Латинска Америка открояват затоплящите се отношения с Куба, в остър контраст със САЩ, които й наложиха икономическо ембарго през 1962 г., след като година преди това скъсаха  дипломатическите отношения. Вашингтон оказваше натиск върху Европа и Латинска Америка да изолират кубинското правителство, но сега не се опитва да блокира новите усилия на ЕС, съобщили източници, близки до преговорите. В американско-кубинските отношения напоследък също се проявява по-прагматичен тон и представители на двете страни говорят за подобряване, но американската позиция остава практически замразена след облекчаването на условията за пътуване на кубинци през 2011 г. Според правителството на САЩ Куба трябва да подобри зачитането на човешките права и да освободи от затвора американския бизнесмен Алън Грос, осъден на 15 г. за опит да създаде незаконна комуникационна мрежа на острова. Ще се придържаме и занапред към балансиран подход в търсенето на необходимите промени, които да подобрят положението, но в същото време ще продължим да изразяваме нашата загриженост по проблемите на човешките права", съобщи пред репортери миналата седмица Бен Роудс, заместник-съветник на президента Обама по националната сигурност. Първоначалният ефект от споразумението ЕС-Куба ще бъдат скромен, но то ще има огромно символично значение за ЕС, чиито отношения с Куба бяха сериозно обтегнати, след като съюзът й наложи санкции през 2003 г. заради арестуването на 75 дисиденти от Хавана. Макар че ЕС вдигна санкциите през 2008 г., нормализацията на отношенията се оказа сложен процес заради възраженията на Полша и Чехия, свързани с комунистическото им минало. Според източници, близки до разговорите, двете страни вече подкрепят споразумение с Куба. Хавана отхвърли "общата позиция" на ЕС за Куба, приета от Евросъюза през 1996 г. в защита на човешките права и демокрацията. Проявявайки нетърпение от сегашното положение, Холандия изпрати своя външен министър в Хавана през януари. Това бе първото посещение на висш холандски представител след кубинската революция през 1959 г. и то бе в нарушение на политиката на ЕС за ограничаване на визити на високо равнище. Испания - бивша колониална сила в Латинска Америка и Карибите, също настоява за промяна на подхода, след като боледуващият дългогодишен кубински лидер Фидел Кастро предаде властта на по-малкия си брат Раул през 2008 г. Някои страни от ЕС смятат "общата позиция" от 1996 г. за остаряла, защото 18 правителства от ЕС имат двустранни споразумения с Куба, разминаващи се с тази позиция, което прави трудно съюзът да говори в един глас. Въпреки това испанският външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргальо твърдо настоява общата позиция да остане в сила, докато Европейската комисия преговаря по споразумението за сътрудничество. "Ако Европа  държи да има присъствие, когато в Куба настъпи преход, ЕС трябва да се задейства отсега. Правилно е да задвижим диалога сега, за да не се окаже, че ни няма, когато преходът започне", казва пред Ройтерс Карлос Маламуд, шеф на  центъра за латиноамерикански изследвания в мадридския мозъчен тръст "Реал Институто Елкано". Споразумение за сътрудничество, каквото ЕС е използвал в миналото като инструмент за укрепване на отношенията с Централна Америка и Азия, вероятно няма да даде силен тласък на търговията, защото Куба изнася много малко за Европа. Освен пури и ром, кубинските стоки не представляват голям интерес за ЕС. Но Брюксел смята, че развитието на деловите отношения е най-добрият начин да се оказва натиск за промяна в Куба. Евросъюзът е най-големият чуждестранен инвеститор в Куба и вторият й търговски партньор след Венецуела. Една трета от туристите на острова всяка година идват от ЕС. Куба откри специална икономическа зона по китайски модел и подготвя нов закон за чуждестранните инвестиции. Тя търси външни инвестиции за новите пристанищни съоръжения в Мариел Бей, за да се възползва от строящото се разширение на Панамския канал. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: