КСНС постигна единодушие по стратегическите приоритети

За първи път от години само два часа бяха нужни на членовете на Консултативния съвет по национална сигурност да постигнат съгласие по важна за страната тема, предаде репортер на БГНЕС.

Членовете на КСНС приеха с единодушие (макар и "Атака" да излязоха с особено мнение) стратегическите приоритети на страната на споразумението за партньорство с ЕК за периода 2014 – 2020 г. Те подчертаха, че е особено важно в проекта на Споразумението за партньорство да бъдат заложени мерки за преодоляване на неравенството. "Следва да бъдат подкрепени мерките, насочени към развитие на модерната инфраструктура, електронното управление, енергийната ефективност и диверсификацията, както и за извеждането на балансирано развитие на селското стопанство, като ключов сектор в българската икономика", изтъкват те.

Според тях особено важно е да се подкрепи повишаването на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитието на иновационни екосистеми, технологични центрове и паркове, което ще осигури връзката между образованието, науката и бизнеса. Следва да се обърне и сериозно внимание на балансираното развитие на регионите и на политиките за заетост и повишаване на доходите на българските граждани.

Консултативният съвет за национална сигурност се обедини и около следните предложения до държавните органи и институции. Първото от тях е към кабинета. Министерският съвет трябва да организира и проведе информационна кампания за разясняване на проекта на Споразумение за партньорство – приоритети, финансиране, срокове. Изпълнението на Споразумението за партньорство в контекста на Националната програма за развитие България 2020 трябва да се отчита ежегодно пред обществеността. Всички институции трябва да работят последователно за ефективно и прозрачно изпълнение на Споразумението за партньорство, като запазват и надграждат необходимия за това капацитет, смята КСНС.

В доклада, представен от вицепремиера Зинаида Златанова по време на днешното заседание на КСНС се подчертава, че в Споразумението за партньорство са формулирани четири приоритета, свързани с изразходването на европейските средства през периода 2014-2020 г. Първият приоритет е свързан с образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж, вторият с научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж, третият със свързаност и зелена икономика за устойчив растеж, а четвъртият – с добро управление и достъп до качествени обществени услуги.

До средата на месец февруари 2014 г., преди започване на официалните преговори с Европейската комисия, се планира ново публично събитие, на което да бъде представена най-актуалната версия на Споразумението за партньорство и резултатите от проведеното през януари обществено обсъждане.

Пред КСНС премиерът Пламен Орешарски коментира, че всички приоритети от програмата България 2020 намират място в управленската програма на настоящото българско правителство и по преобладаваща част от тях се работи, а по други са набелязани конкретни политики, мерки и инструменти за тяхната реализация. Той изтъкна, че споразумението за партньорство с ЕК 2014-2020 съдържа както приоритетите от програмата България 2020, така и от Правителствената програма, като е постигнато съответствие с насоките от Стратегията Европа 2020.

Според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г. възлиза на близо 28 милиарда лева или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени индикативно планираните средства от държавния бюджет, както и средствата от ЕС.

След заседанието на КСНС премиерът заяви, че е удовлетворен от проведената дискусия и от заключенията на КСНС. Удовлетворен съм от това, че всички членове на КСНС се обединиха около разбирането, че това е доста надпартийна задача, казано най-малкото, доста важна задача, каза премиерът. Той посочи, че това му дава по-голяма увереност, че има широка подкрепа на предстоящите за стартиране и официални разговори с ЕК за финализиране на споразумението за партньорство. Орешарски обясни, че дори и резервите на Волен Сидеров са били по-скоро концептуални, а не по отношение на приоритетите. Орешарски, че всички тези цели са много добри, но изпитва известно съмнение дали това е начинът за тяхното постигане, обясни премиерът.

Самият Сидеров обясни: "Аз изразих особено мнение не за друго, защото в позицията на КСНС има написани добре звучащи неща, но те няма как да станат, ако не променим колониалния модел на България, а този анализ го нямаше в двата доклада(на премиера Пламен Орешарски и на вицепремиера Зинаида Златанова-бел.ред.)", каза той. Сидеров иска правителството да постави пред ЕК въпроса за ядрените мощности в България.

Лидерът на левицата Сергей Станишев след заседанието на КСНС също изрази удовлетвореност от постигнатото съгласие на съвета. "През следващия програмен период има планирани близо 1 млрд. евро за мерки за заетост, квалификация, борба с бедността", подчерта той. Станишев посочи, че за първи път има оперативни програми в проекта, които са насочени към образование, иновации и наука. "500 млн. евро са предвидени за тази оперативна програма и това е много важно, ако искаме да имаме конкурентна икономика и действително да догонваме ЕС", каза той. Лидерът на социалистите изтъкна и че на този етап близо 200 млн. евро са планирани за здравеопазване. Той посочи, че е необходима много работа, за да се продължи това ускоряване на еврофондовете, което се вижда в последните 7-8 месеца. "Тъй като рязко скочиха средствата, които са не само договорени, но и разплатени и сертифицирани от ЕК", каза той.

Томислав Дончев, който беше отговорен за средства от ЕС в кабинета "Борисов" пък коментира нуждата от финансиране с европейски средства на електронно правителство и електронното правосъдие. По Кохезионната политика очакваме от ЕС 7, 475 милиарда евро без националното съфинансиране, тоест малко повече пари през този програмен период. Разчетите, направени през последната година показват, че те са достатъчни да бъдат финансирани и "Хемус" и тунела под "Шипка", включително и електронното правителство и електронното правосъдие, коментира още той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: