Предложение на група народни представители от БСП за намаляване на студентските такси разбуни академичната общност. В него е записано, че студентите вече ще могат да заплащат до 30% от издръжката, която държавата отпуска на един студент. Досега таванът на таксата бе 2/3 от нея. В проекта обаче не е посочено как държавата ще компенсира на университетите загубите от по-ниските такси. Какви са те и какви промени са нужни във висшето образование, сподели ректора на УНСС проф. Стати Статев.

- Проф. Статев, как гледате на предложението на групата депутати от БСП за намаляване на студентските такси, без това да е обвързано с увеличение на държавната субсидия за университетите. Какви ще са последиците за УНСС?

- В предложението коректно е записано, че в предкризисната 2008 г. базовият ни норматив бе 963 лв., а студентите плащаха 30 на сто от него. След това като антикризисна мярка държавата свали с 1/3 финансирането и то стана 693 лв. на студент. Но на два пъти бе увеличена частта, която заплаща студентът - първо стана 50 на сто, а след това - 2/3. При това положение загубихме по 160 лв. на студент в базовите направления "Икономика" и "Администрация и управление" (в които се обучават близо 90 на сто от студентите в УНСС) и по 300 лв. за студент в "Право" и "Политически науки". Тоест общата дупка, която се отвори в бюджета ни, беше 4-5 млн. лв. Позицията на Съвета на ректорите тогава беше категорична, че това е екзистенц-минимумът, от който няма накъде повече да се слиза.

Ако се приеме сегашното предложение да се намали студентското участие, без да се увеличи държавната субсидия, ще означава, че няма да получим още по 250 лв. годишно за студентите по "Икономика" и "Администрация и управление" и 340 лв. от студентите "Право" и "Политически науки". Това би довело до още едно намаление от около 4 млн. лв. Такъв товар не можем да понесем.

Разумният ход е държавата да възстанови предкризисното ниво на базовия норматив от 963 лв., от който студентът да плаща 30 на сто, и след това да се реши накъде ще вървим.

- Премиерът Пламен Орешарски е Ваш преподавател. Ще търсите ли контакт с него, за да обсъдите ситуацията?

- Подготвяме бъдещия елит на нацията с 693 лв. на студент на година. Толкова са парите за базовите специалности "Икономика", "Администрация и управление" и "Педагогика". И това при положение, че издръжката на един ученик е между 1200 и 1400 лв. Каква битка да водим ние? Става дума не за частни, а държавни университети. Затова очаквам държавата да сподели своята част от отговорността.

Убеден съм, че управляващите много добре ще чуят това, което от понеделник аз и моите колеги ректори коментираме в медиите. Няма да спекулирам с факта, че част от управляващите са наши възпитаници и преподаватели - включително премиерът, финансовият и външният министър, икономическият вицепремиер. Не бих си позволил да използвам тези лични контакти. За какво да се боря? За функционирането на един държавен университет? Не изглежда сериозно.

- Напоследък се говори много за финансиране на приоритетни специалности за държавата, а икономиката не е сред тях...

- Смутен съм, че напоследък изскачат прекалено много частни въпроси, които в никакъв случай няма да решат проблемите във висшето образование, включително за мандатността на ректорите. Държавата трябва да реши каква да бъде нейната политика във висшето образование, след като е обявила, че то е приоритет. Как ще го финансира? Ето - излязоха резултатите от рейтинговата система. На тяхна база се разпределят между 3 и 4% от финансирането за висшето образование. Останалите 96% се разпределят на калпак. И не се прави разлика между държавните университети, които са в челото на класацията на Националната агенция за оценяване и акредитация, и на тези, които са в нейния край. Няма никакво значение, че има университети с оценка почти пълно 10 /най-високият резултат - б. р./, и такива, които едва са преминали бариерата, за да им разрешат да преподават. Но всички получават еднакво финансиране. Къде е тук стимулът за качество?

Второ, какво означава държавен университет? Държавата да дава пари да обучаваме кадри за частния бизнес и за Европа? Или държавата да финансира тези кадри, които са й нужни? Това е големият проблем - ние имаме определен ресурс, който може много по-ефективно да бъде разпределен, ако се отчитат оценките и възможностите на различните университети. Така че разговорът е много по-голям.

- Вие подкрепяте ли предложението ректорите да нямат ограничение в мандатите?

- Това е частен въпрос. Главният е доколко ще бъде разширена академичната автономия. Съветът на ректорите, чийто зам.-председател съм, има решение, с което искаме статутът на държавните висши училища да бъде приравнен с този на частните от гледна точка на тяхното самоопределение като организация, форма, структура и начин на управление.

- Тоест сами да решавате кой ще ръководи университета - дали борд, дали ректорски съвет?

- Не само това. В закона например се казва, че за да има катедра, трябва да има минимум 7 щатни преподаватели. Но има такива направления, в които искаме да направим само магистратура и ни трябва катедра с 3-4 преподаватели. В закона е записано, че за да има факултет, в него трябва да има 40 щатни преподаватели. Но има такива "тесни" направления, в които не е оправдано да се прави изкуствен факултет, само за да се покрие това изискване. Иска се преподаването във всичките му форми да се води единствено и само от катедрата. Това не ми дава право като ректор да назнача един директор на магистърска програма, който да си сформира екип, каквато е практиката във водещите университети в Европа и света.

Има много такива проблеми. Затова трябва да ги разгледаме и да преценим какъв ще е форматът на академичната автономия, докъде ще са автономни университетите в решенията си и къде държавата да налага своите санкции. Тези фундаментални въпроси следва да се решат след задълбочена дискусия с всички заинтересовани страни, в която сериозна роля да има Съветът на ректорите. Заедно със социалните партньори, бизнеса, министерствата. И заедно да намерим отговорите.

Още един пример - резултатите от рейтинговата система. Някои от тях не изглеждат сериозни. Няма да говоря за УНСС, ще дам пример с Академията на МВР, където според рейтинга се подготвят най-добрите архитекти. Тогава УАСГ би трябвало да подготвя най-добрите полицаи. Има неща, които следва да бъдат прецизирани, преди да се правят каквито и да било разпределения на средства, особено държавни.

- Съгласно тези резултати от рейтинга Американският и СУ се оказват пред Вас по направление "Икономика". Как ще го коментирате?

- Това е недостатък на рейтинговата система, който сме коментирали с нейните създатели. Тя не отчита мащаба на университетите. УНСС е огромен масов университет - основният, който обучава кадрите в "Икономика" и "Администрация и управление" у нас. Няма как да бъдат сравнявани нашите близо 20 000 студенти със 100 или 200-300 студенти в СУ или Американския университет. Ако свием своя мащаб и произвеждаме примерно само специалисти по търсените специалности "Финанси", "Счетоводство", "Маркетинг", вероятно ще бъдем на първо място. От това ли има нужда страната ни? Там, където има малко студенти, където има бутикова структура, при тази рейтингова система се получават и по-високи резултати. Трябва да помислим как системата да се приближи до реалностите.

- Ще искате ли увеличение на броя на студентите, които ще приемете в първи курс?

- Няма да има увеличение, може дори да има леко намаление или да го задържим на сегашното ниво. Противник съм на непрекъснатото увеличение на броя, но го разбирам, защото парите следват студента. Всеки приет студент носи пари, но това е за сметка на качеството на обучението.

Новото, което развиваме тази година, е провеждането на национални състезания и конкурси за учениците от елитни професионални гимназии в София и страната. Първенците в тях получават сертификати, въз основа на които им признаваме отлична оценка на изпита, ако пожелаят да учат при нас. Имаме около 20 такива кандидати. На фона на нашия прием от 4200 души това не би могло да се определи като преференция, но създава интерес у младите, генерира у тях желание да останат да учат в България. Дава им да разберат, че тук няма да получат по-лошо образование от средноевропейското.

- Ще увеличавате ли програмите си на английски?

- В това отношение достигнахме оптимума - те са вече 10. Започнахме с три преди 8 г. Интересът е много голям. Имаме два потока по 200 души - това са най-добрите абитуриенти от елитни езикови гимназии. Някои специалности са комбинирани - като "Финанси и счетоводство", "Маркетинг и стратегическо планиране". Така отговаряме на потребностите на нашите младежи, които искат тук да се обучават на английски. И да продължат в съвместните магистратури, в които даваме двойни дипломи с френски и английски университети. Заедно с това приемаме и студенти от Европа. От тази година в "Еразмус плюс" са включени и Русия и Украйна. Имаме над 200 договора с европейски университети по "Еразъм" и студенти от почти всички страни.