Плевнелиев търси конфронтация, а не реална реформа на избирателната система

- Г- н Цеков, как коментирате идеята на президента за референдум и задължително гласуване?- В продължение на близо две десетилетия съм последователен застъпник за разширяването на пряката демокрация у нас. Доказал съм го и със законодателни инициативи в парламента, и с конкретни граждански и политически действия извън него. В този смисъл се отнасям с уважение към всяка идея за референдум, независимо дали идва от гражданските организации или от институциите, които имат право да предлагат. Но същевременно съм противник на това референдумите да бъдат обезценявани с конюнктурни предложения или пък с въпроси, които не водят след себе си същинска обществено-политическа промяна, или пък са противоконституционни. Тъкмо поради това имам възражения срещу формулираните от президента въпроси. И смятам, че ако той ги предложи така и бъдат евентуално възприети за референдум, и трите въпроса, които поставя, по начина, по който ги поставя, ще бъде по-скоро един референдум имитация. А пък гражданите нямат нужда от референдуми имитация.- Смятате, че е конюнктурна идеята за референдум, подхвърлена от президента?- От политическа гледна точка според мен това е конюнктурна идея, защото виждам политическия момент, в който се отправя това предложение, част от общата линия на президента на конфронтация. Имам впечатление, че през последните няколко месеца имаше широка и обстойна, понякога дори тягостно продължителна обществена дискусия за нов Изборен кодекс в Народното събрание. Но президентът отсъства от този дебат, отсъстват от този дебат и го бойкотират и онези среди – експерти и няколкото свързани помежду си неправителствени организации от кръга на президента, които най-вероятно стоят в основата на сегашната идея. Това показва, че се търси по-скоро конфронтация, отколкото реална реформа в избирателната система. Още повече че в тази посока е твърде общият характер на въпросите, които поставя президентът, които - отново подчертавам -  не могат да доведат до никаква сериозна промяна в избирателната система, такава, каквато очакват гражданите.- Кажете като сериозен юрист и запознат с конституционното право как коментирате идеята за задължителното гласуване?- Трябва да разделим въпроса на две: за или против самото задължително гласуване, което е друга дискусия, и въпроса дали може чрез референдум да  бъде въведено задължителното гласуване. Това е невъзможно по следните причини: Конституцията предвижда една засилена защита на основните права и свободи на гражданите, които са уредени в глава втора, озаглавена „Основни права и задължения на гражданите”. Те не могат да бъдат отменяни и ограничавани с текущото законодателство. Те не могат да бъдат отменяни и ограничавани и с изменение на конституцията от обикновено Народно събрание. Това е така, защото в чл. 57 конституцията предвижда принципа на неотменимост на правата, който е абсолютен по отношение на една част от тях. Принципът за неотменимост на основните права на гражданите, прокламиран изрично в чл. 57, въвежда две забрани: първо, абсолютна забрана за дерогирането на изчерпателно изброени основни права – правото на живот, забраната за мъчения, изтезания, нечовешко третиране и насилствена асимилация или за принудително подлагане на медицински и научни опити; правото на справедлив процес; неприкосновеността на личния живот; свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи. И второ, въвежда и относителна забрана за дерогиране или ограничаване на всички останали основни права и свободи, в т.ч. на активното избирателно право – правото на всеки гражданин да гласува в избори и референдуми. Те могат да бъдат ограничавани, но не и напълно отменяни, само временно, само за отделни права, със закон, и то единствено при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение. И ограничението може да бъде само временно и да се прави само със закон. А за да се въведе задължително гласуване, това означава най-мекият вариант да се модифицира по някакъв начин, да се ограничи това основно право. Конституцията обаче казва, че принципът за неотменимост на правата, въведен с чл. 57, може да бъде променян единствено и само от Велико народно събрание. С други думи, ако се търси ограничаване на някои от основните права, трябва да се промени и принципът на неотменяемост. Тъкмо този аспект, който не е огледан внимателно, налага да се поиска задължително тълкуване от страна на Конституционния съд на чл. 57 от конституцията и за възможността чрез референдум да се изменят или ограничават основните права на гражданите. Защото ако евентуално има референдум и той се произнесе в полза на задължителното гласуване, и след това се стигне до оспорвания и се окаже, че въпросът е противоконституционен, това ще бъде много лошо за гражданското общество. - От това може ли да се направи изводът за некомпетентност и непознаване на конституцията от страна на сътрудниците на президента?- Това не ме изненадва. Той до момента по доста въпроси показва не особено адекватна позиция. Доколкото знам кръговете, които са около него, не е изненадващо. Но може и да се прави целенасочено, да се търси конфронтация на всяка цена. Така се случва винаги когато едно решение се взима кабинетно, каквото е това предложение за референдум, без консултации с експертната общност, с граждански организации, с политици.- Идеята на Плевнелиев дойде точно когато започна да се гледа новият Изборен кодекс?- И то при положение че през цялото време президентът мълча или средите около него бойкотираха дебатите.- Да кажете и вашите аргументи по другите два пункта в тази идея -  електронното гласуване и някакъв – неопределен мажоритарен елемент?- Начинът, по който президентът формулира тези два въпроса, е твърде неясен. Дори и да се произнесе референдумът, ако има такъв, това няма да доведе до сериозна промяна. Какво означава да избираме част от депутатите мажоритарно, колко – 5, 15, 150? Имахме през 2009 г. 32-ма мажоритарни депутати и какво от това, нещо промени ли се? Президентът не иска референдум за конкретен тип избирателна система, което би било един коректен въпрос за референдум, а задава въпрос: искате ли да е хубаво времето. Същото се отнася и до въпроса за електронното гласуване. Аз съм привърженик на електронното гласуване по принцип, но съм с ясното съзнание, че нито в България, нито в повечето модерни демокрации не е намерен отговор на въпроса как да бъде въведено електронното гласуване така, че да се гарантира тайната на вота. Президентът говори общо за електронно гласуване, но и сега законът предвижда една форма на електронното гласуване: наричаме го машинно гласуване.- Каква е вашата политическа прогноза? Какво да очакваме, протестите вече стихнаха?- Кръговете около Плевнелиев се опитват по този начин да присъстват - чрез дебат по повод на референдума - в политическото пространство, след като не съумяха да лансират политически послания и да обединят по-голяма част от обществото. Протестите бяха сведени до примитивен антикомунизъм, пещерни истории в духа на маккартизма отпреди 50 години. Въпросът е да не се използва формата на референдума, за да се опорочава прилагането на пряката демокрация.- Мислите ли, че появата на проекта АБВ случайно съвпадна с началото на разпада на ГЕРБ и не целеше ли да спре този процес? Виждате ли връзка между АБВ, ГЕРБ и Реформаторския блок?- Не зная дали има стиковка и комуникация между тези формации, но от гледище на хронологията на събитията има обща посока, в която вървят. Те се опитват да създават затруднения пред това управление с конфронтация. Въпросът е как АБВ ще се отрази на левицата - дали мобилизиращо, както обикновено са показвали в БСП, или деморализиращо, което би наляло вода в мелницата на Първанов. Но аз си мисля, че деморализация на БСП трудно би настъпила. Като изключим мажоритарния характер, който има Ивайло Калфин като кандидат, конструкцията АБВ има една емблема и тя е Георги Първанов. Не виждам потенциал г-н Първанов да покаже нов тип лидерство в лявото пространство или изобщо в политиката, различно от това, което той е правил през последните 15 години. АБВ не може да бъде силна алтернатива в лявото пространство.- Вдясно какво очаквате?- Дясното у нас е условно понятие. Освен по самоопределяне и членство във всеядната Европейска народна партия, ако се съди по политиката, по поведението, няма дясна партия. Що се отнася до малките партии, обединени в коалицията Реформаторски блок - въпреки опита да скрият провалени лица не показват нито нова политика, нито предлагат пакет от реформи. Просто предлагат всичко онова, което са правили като министри или еврокомисари през последните петнайсетина години. Това се усеща и от техните избиратели. Те трудно биха преглътнали в едни предстоящи европейски избори да гласуват за министър от тройната коалиция, какъвто беше г-жа Кунева. Впечатленията, които се опитват да насадят някои със заклинания, че това управление нямало доверие, са абсолютно неверни. Оспорвана предизборна ситуация се очаква, още повече че на този европейски вот ще се гледа като на един своеобразен референдум за или против настоящото управление. Така че политическият залог е голям и за управляващите, и за опозицията.



Роден е на 19 януари 1972 г. в СофияЗавършва право в СУ “Св. Климент Охридски”Специализирал е държавно управление и политика в Харвардския колеж “Джон Кенеди”Депутат от НДСВ и “Новото време” в 39-ото народно събраниеАвтор е на повече от 30 законаОт 2005 до 2010 г. е главен секретар на омбудсманаПрезидент е за България на Световната асоциация на юристите със седалище във ВашингтонАвтор е на книгата “Ню Йорк: олтарът на модерния свят”

Прочети цялата новина

Свързани новини: