Раздори в десницата смекчават удара срещу Франсоа Оланд

Обременен с клеймото на най-непопулярния следвоенен президент на Франция и атакуван за всичко - от новата му икономическа политика до позицията за гей браковете, Франсоа Оланд се готви за първия изборен тест, след като спечели битката за Елисейския дворец през май 2012 г.

В последните две недели на март французите ще се отправят към урните, за да изберат хиляди кметове и общински съветници - от Париж и другите големи градове до най-малките селца.

С лидер, чието одобрение е под 30 процента в повечето анкети, Социалистическата партия на Оланд е обречена на тежък удар. Ясен признак за загрижеността на правителството се появи в понеделник, когато то внезапно затвори в чекмеджето подготвяния нов закон за семейството, ден след като десетки хиляди противници на еднополовите бракове излязоха но улиците на Париж и Лион, за да протестират срещу разширяването на правата на гей двойките.

Неотслабващата сила на движението “Маниф пур ту” (”Демонстрация за всички”) осем месеца след приемането на закона “Брак за всички”, узаконяващ еднополовите връзки, стресна правителството, което през последните месеци се сблъска и с големи протести срещу високите данъци.

Но въпреки че Социалистическата партия изглежда обречена на рязък спад на гласовете в общинските избори, загубите й може да се окажат ограничени. Анкети сочат, че тя може да задържи “голямата хапка” - Париж, където заместник кметицата Ан Идалго се изправя срещу Натали Косюско-Моризе - кандидат на десноцентристкия Съюз за народно движение (СНД).

Социалистите са уверени, макар и без да го демонстрират, че ще удържат властта в повечето големи френски градове, включително Лион и Лил. Те дори хранят известни надежди да “превземат” Марсилия от СНД, макар че очакванията им са може би твърде оптимистични.

Как се обяснява това? Донякъде с местната популярност на кметове като Мартин Обри в Лил. Но обяснението до голяма степен е свързано и вътрешните неразбории в СНД, в съчетание с растящата сила на крайнодесния Национален фронт (НФ) начело с Марин льо Пен. “Традиционната десница не е толкова популярна, колкото би следвало. Националният фронт печели повече от непопулярността на правителството на Оланд, отколкото СНД”, отбелязва журналистът Александр Льомарие, който пише за СНД във в. “Монд”.

СНД страда от липсата на водеща фигура, след като Оланд победи на президентските избори десния си предшественик Никола Саркози. От време на време Саркози намеква, че може да се върне на политическата арена. В същото време обаче партията се раздира от боричкания за върховенство сред претендентите за негови приемници.

Оланд също нанесе удар на СНД с най-новата политическа инициатива в полза на бизнес кръговете, обещавайки орязване на публичните разходи, на данъците и разходите за труд. Това е по същество същата политика, която СНД проповядва, но не успя да приложи, докато бе на власт.

СНД досега не успява да яхне масови протестни движения, като “Маниф пур ту”, и се оказва “под обсада” от госпожа Льо Пен. Националният фронт значително увеличи броя на кандидатите за общински съветници и е уверен, че ще стигне до втория тур на двустепенната изборна процедура в много градове. В някои битки с участието на трима кандидати той може да разцепи десния вот, от което ще се възползва социалистическият кандидат.

“На някои места левицата може да победи въпреки общия спад на нейния вот - заради НФ”, казва Жером Сент-Мари, шеф на агенцията за социологически проучвания “Полингвокс”.

За Оланд ще бъде голямо облекчение да избегне съкрушително поражение през март. Но отсрочката може да ...

Свързани новини: