Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища е било от голямо значение за победата, тъй като би предотвратило евентуален десант на турската войска. Освобождението на Южното Черноморско крайбрежие било възложено на командващия ХІ-ти армейски корпус ген.лейт. Делингхаузен. Вестта за разгрома на турската армия при Шипка-Шейново и посечената турска охрана в Карнобат, както и приближаването на руската армия, повдигнали духа на населението в Анхиало и засилили паниката сред турските управници. В Месемврийската кондика е посочено, че жителите на крайбрежните градчета Созопол, Поморие и Несебър, още преди идването на русите са организирали самотбраната на своите селища.

На 26 януари / 7.ІІ./ 1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело с командира на ескадрона майор Колонжаевски, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава гр. Поморие. Подробни сведения за посрещането не са открити. Освободителите подпомогнали провеждането на гражданско управление. Учредено било и Анхиалско-Месемврийско окръжие. Взети били мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица. Въпреки сключеното примирие, от незнание или незачитане, в околностите на Анхиало продължавали да слизат от Балкана и да безчинстват черкези и башибозушки хайки. За да се предпазят от техните набези, жителите на Анхиало намирали укритие в импровизирани окопи. От терора не бил пощаден и анхиалският митрополит Василий. Заточен бил на о-в „Св. Анастасия”. За да прогонят нередовната турска войска, която стигнала до дн. гр. Каблешково и с. Каменар, местните анхиалци пращат двама конници до Бургас, с молба да бъде изпратена помощ. С усилените гарнизони в Анхиало и Месемврия, и с помощта на местното население са прогонени черкези и башибозук. Факт е, че с края на руско-турската война, прехвърлянето на голяма част от руските войски се извършва от пристанищата в Бургас и Поморие. Интерес към тези пристанища проявява руското командване още в началото на 1878 г. Направен е основен преглед и са дадени препоръки за тяхното заздравяване. Анхиало е имал два дървени пристана, от които само единият е бил годен за военни цели. В града е имало от 40 до 50 плавателни съда, които са били използвани за прехвърляне на руските войски на параходите. Използвайки благоприятното време, всеки от тези съдове можел да извърши до параходите и обратно към брега по десет курса. Така е било възможно транспортирането на хиляди войници от Анхиалското пристанище до Одеса.