Влизането на Литва в еврозоната ще наруши баланса в ЕЦБ и ще ощети Германия

Ройтерс

Приемането на еврото от Литва догодина ще промени модела на гласуване в Европейската централна банка (ЕЦБ), ограничавайки осезаемото влияние на по-малките членки и давайки повече тежест на центъра.

Промяната във вота ще засегне всички членки на еврозоната, но ощетяването ще се усети по-силно в Германия, чиято някога мощна Бундесбанк играеше ролята на образец за ЕЦБ. Оттогава влиянието й отслабва, а подкрепата за строгите й виждания за паричната политика намаля по време на дълговата криза в еврозоната.

След като управителите на национални централни банки, които се събират два пъти месечно в ЕЦБ, за да обсъждат паричната политика, превишат 18 или сегашния си брой, то те ще бъдат разделени на групи от по-малки и по-големи икономики, за да бъде ефективно вземането на решения.

Петте най-големи икономики с най-големи финансови сектори ще си поделят четири гласа. Това са Германия, Франция, Италия, Испания и Холандия, според сегашната схема.

Останалите 14 страни ще получат 11 гласа, но те ще гласуват по-рядко с влизането на повече членове в управителния съвет.

Системата е определена от ЕЦБ и лидерите от Европейския съюз още през 2003 година. Идната година обаче бройката би могла да стане достатъчно голяма, за да се наложи промяна.

Шестимата членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ, който прилага паричната политика и контролира всекидневната дейност, са изключени от месечната ротация при гласуването и имат постоянни гласове.

Тези места по традиция се заемат от влиятелните страни в еврозоната Германия, Франция, Италия, а до 2012 година и Испания.

В момента Португалия, Люксембург и Белгия също седят на високата маса, но тяхното присъствие подлежи на промяна.

ДРЕБНИТЕ РИБИ СЕ ИЗПЛЪЗВАТ ПРЕЗ МРЕЖАТА

Литва ще попадне в групата на дребните риби от еврозоната с население около 3 милиона и брутен вътрешен продукт (БВП) близо 33 милиарда евро, малко над 1 % от германската икономика.

Страната си е поставила за цел да стане 19-ата членка на еврозоната догодина след балтийските си съседи Естония и Латвия, които се присъединиха съответно през 2011 и 2014 година.

Ако всичко върви по план и Литва получи зелена светлина това лято, управителят на централната й банка Витас Василяускас ще започне да пътува до Франкфурт редовно от идната година, за да участва в определянето на паричната политика.

Трудно е да се каже в какво състояние ще бъде икономиката на еврозоната дотогава и не се знае какво ще означава намаленото влияние на по-малките страни за позицията по паричната политика, но някои от страничните ефекти вече са ясни.

“Няма да можете да избегнете ситуация, в която пазарът се съсредоточава върху факта, че един конкретен управител няма да гласува в даден момент”, отбелязва Ник Матюс, старши икономист за Европа в Nomura.

Това би могло да отвлече вниманието от общото послание за политиката на ЕЦБ. Публикуването на протоколите от заседанията - както се обсъжда в момента - би могло да е начин да се изложи на показ природата на дебатите и да се даде глас на онези, които не могат да гласуват. Съветът преди всичко се опитва да постигне споразумение чрез консенсус.

Жил Мое, старши икономист за Европа в Deutsche Bank, твърди, че новият модел може също така да доведе до повече публични изявления на националните централни банки.

“Ако не гласувате, дори и вашият глас да не е променил нищо, вие вероятно искате да затвърдите влиянието си, като бъдете по-смели във външната си комуникация”, допълва Мое.

Това би засилило какофонията от гледни точки, която понякога обърква пазарите.

ГЕРМАНСКИТЕ ...

Свързани новини: