Реформата в Спешната помощ е един от приоритетите на настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването (МЗ). За целта работна група направи концепция, по която да я реализира. А за реформата са отделени 80 млн. лв. на първо време. Все още обаче проектът не е станал обществено достояние. А само някои идеи бяха представени от здравния министър д-р Таня Андреева и проф. Милан Миланов - ръководител на екипа, изготвил концепцията.

Все по-голямо централизиране на спешната помощ в държавните болници и структури е визията за промени в тази сфера на МЗ. За целта ведомството възнамерява да промени част от сегашните звена и да изгради нови. Според медиците в спешните центрове обаче това няма да реши проблемите, а може да създаде нови. Подобна централизация се оказа не по вкуса и на пациентите, и на частния сектор.

Идеята на здравното министерство е спешните отделения към областните болници да преминат на подчинение на центровете по спешна помощ. Към общинските филиали пък да се създадат тепърва спешни отделения, в които също да се преглеждат пациентите. Освен това да се дооборудват с техника областните болници. 11 от тях трябва да се окомплектоват на супер (първо) ниво, а останалите на малко по-ниско (второ). Всички те ще се наричат спешни болнични комплекси и ще имат ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), скенер, рентген, ангиограф, ендоскопска апаратура, хирургични и травматологични операционни зали. Тези от първо ниво трябва да могат да лекуват над 90% от спешната патология. Те ще са в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Плевен и Монтана.

Останалите, които са второ ниво, ще трябва да покриват над 60% от спешната патология. Над всички тях пък ще е "Пирогов" - като национален център за спешна медицина. Успоредно с болничните комплекси ще се подберат и няколко специализирани клиники в страната, където също да се карат спешни пациенти в зависимост от заболяването им - кардиологично, неврологично. Засега не е ясно кои ще са те. Изключение от правилото засега ще има само за инвазивната кардиология, където ще работят всички съществуващи центрове. Най-вероятно причината за това е, че определянето на част от тях ще доведе до силно недоволство у останалите.

Централизацията на останалите дейности в държаните структури от МЗ аргументират с това, че трябва да гарантират еднакъв достъп на всички пациенти до качествена спешна помощ. Лекари и пациенти обаче се притесняват, че това няма да стане. Вероятно в бедна държава като нашата финансовият ресурс не достига за поддържането на добра обществена здравна мрежа. Най-сериозният проблем, според медиците, е, че няма достатъчно кадри, които да работят в спешните отделения, които ще се отделят от болниците и ще се прехвърлят към спешните центрове. Те смятат, че концепцията не решава проблема им с ниското заплащане и лошите, дори опасни, условия на труд.

Друг проблем е, че утвърждаването на определени държавни болници, където да се карат пациентите, може да ги лиши от достъп до по-добри и близки болници по пътя им. Подборът на лечебните заведения, където ще се карат болните, трябва да става на принципа на близост и качествена възможност за лечение, а не на собственост, категорични са пациентите. Въпреки че въпросителните около концепцията за спешната помощ тепърва се появяват, а самият документ още не е показан пред обществото, МЗ вече бърза с търговете по реализацията й. До месец ще се обявят първите 3 поръчки за оборудването на болничните комплекси в Плевен, Велико Търново и Бургас, обяви здравният министър Таня Андреева. Редно е обаче концепцията да се покаже и да се намери консенсус по нея, когато за реформата ще се похарчат десетки милиони от нашите пари.

Сега лечебният процес е разпокъсан

Таня Андреева, здравен министър

След премахването на спешните отделения от структурата на центровете за спешна помощ и включването им в областните болници се наруши регламентът за пълно обслужване на пациентите. Това разпокъсване на единния лечебен процес от две структури на различно подчинение доведе до занижаване на отговорностите, контрола и качеството. Невъзможността за финализиране на започнатия лечебен процес, омаловажаването дейността на доболничната спешна помощ, непривлекателните условия на труд и сравнително ниското заплащане доведоха до сериозен отлив от желаещи да работят в тази система. Недоволството и на работещите, и на пациентите ме мотивира да предприема мерки за промяна. Начало на този процес е изработването на стратегическо виждане за бъдещото й развитие.

Нека наемат и парамедици

д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация

Похвално е, че държавата тръгва да прави нещо в спешната помощ, но затова трябват сериозни средства. Важният въпрос е как ще се решават проблемите на екипите, как ще се увеличат заплатите, за да има лекари. Ако няма медици, нека се ползват парамедици или лекарски асистенти. Не познавам добра практика в света, в която логистиката (транспортът) на спешната помощ да е в частни ръце, защото не може да се разчита на тях при всякакви ситуации. Принципът на подбор на болниците, където се карат пациентите обаче, трябва да е разстояние и качество, а не собствеността им.

И хората да имат думата

Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ)

Подкрепям следването на утвърдени световни практики, каквато е в линейките да не пътуват лекари и да има справедливо остойностяване на спешната дейност. В същото време обаче не мога да не изразя резервите и притеснението си спрямо идеята да се поеме по пътя на тежка централизация на спешното лечение. В момента те изпитват изключителен недостиг на ресурс - на първо място човешки, на второ място - финансов. Друг проблем, който би възникнал, е, че ще се задълбочи неравнопоставеността между лечебните заведения според формата им на собственост. Бих предложил да се посветят повече усилия върху възможността всички болници да могат да оказват спешна помощ и да бъдат адекватно финансирани. Не трябва да забравяме, че пациентите чрез своите данъци и осигуровки имат право да получат лечение там, където са избрали.

Не може всички да участват

Д-р Кирил Еленски, зам.-председател на БЛС

Ако спешните отделения се върнат към центровете, това ще влоши отношенията с болниците. Освен това няма медицински кадри за подобна промяна. Подбирането на определени структури, които да гарантират спешността, обаче е добро решение. Претенцията всички да участват в тази дейност не защитава общестения интерес.

Искаме професия "асистент"

Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на спешните медици

Считаме, че в проекта акцентът е поставен върху болничната спешна помощ, а нашите проблеми са сведени до поддръжка на старата комуникационно-информационна система, подмяна на автопарка и мъгляви обещания за законодателни промени. Предлагаме, ако искате да останем в системата, да се съобразите с предложенията ни, сред които са:
- категоризация на труда при пенсиониране
- специализация на лекари и медицински специалисти в доболничната спешна помощ
- въвеждането на професията лекарски асистент
- гарантиране на безопасни условия на труд
- увеличаване на заплатите

Не знаем колко точно ще струва

д-р Даниела Дариткова, ГЕРБ

Притеснението ми е, че има концепция, която дори не сме видели. В същото време МЗ вече предприема финансови дейности по нея, без да знаем крайната цел и колко ще ни струва. Кадровата обезпеченост е друг голям проблем, как ще се изграждат нови структури, без да има специалисти за тях? Не е ясно и как ще се осъществява връзката между спешните центрове и болниците. Нито какви законодателни промени ще се предприемат.