Владимир Чургус е дипломат с богат опит. Преди да дойде посланик в София, е генсек на Външното министерство на Република Сърбия. Бил е посланик в Турция, акредитиран и за Азербайджан. В миналото е бил зам.-посланик в Хърватия, както и председател на Националния комитет на Сърбия за УНИЦЕФ.

- Ваше превъзходителство, в началото на мандата ви в България казахте, че мисията ви е да подобрите политическите и икономическите отношения между България и Сърбия. Последваха много визити на сръбски официални лица в София. Какви са резултатите?

- Оценка на постигнатото дадоха външните министри Кристиан Вигенин и Иван Мъркич на срещата им неотдавна в София. Те подчертаха, че политическите ни връзки са достигнали най-високото им ниво в по-новата история на отношенията ни. Тези отношения, когато става дума за дипломацията, са от 135 години. А в икономическите връзки винаги може повече да се направи. Затова сега работим в тази посока, особено за подобряването на общите ни възможности и за съвместните ни проекти, както и за да излезем заедно на трети пазари.

- България с какво би могла да бъде полезна на Сърбия в преговорите й за членство в ЕС?

- Ние високо ценим подкрепата на България за евроинтеграцията на Сърбия. Българският опит за нас може да бъде от огромна помощ. Особено сме благодарни за предложението ви за споделяне на отрицателния опит от българския процес на евроинтеграцията, за да се избегне повтарянето на някои грешки, които могат да ни струват скъпо. Вече имаме договореност да се подпише Меморандум за сътрудничеството в евроинтеграцията.

Споделянето на този опит вече започна с полезните съвети на българските официални лица, за да се подготвим добре за процеса на преговорите и да не бързаме въпреки натиска, особено когато става дума за затварянето на преговорните глави, докато не сме сигурни, че те максимално отговарят на интереса на нашата страна и гражданите. Влизането ни в ЕС е в интереса на целия регион. И ние сме щастливи, че най-близкият ни съсед, който пръв въведе кирилицата като една от официалните азбуки в ЕС, днес е член на ЕС с възможността си да подкрепи гласа и интересите на региона на Балканите в ЕС.

- Вие често се срещате с представителите на българския бизнес. Какви нови възможности се отварят за разширяването на икономическите връзки?

- През 2013 г. реализирахме изключително голям брой контакти със стопанските дейци от България, които са заинтересовани за сътрудничеството със Сърбия и обратно. През есента бе формирана Смесена българо-сръбска стопанска камара. Тя трябва значително да подобри възможностите за директните контакти на деловите кръгове от двете страни, особено на равнище на малките и средните предприятия. Реализират се и други проекти и по този повод са проведени много двустранни бизнес форуми.

На тях се запознах с много хора, които са заинтересовани от бизнес между България и Сърбия. Отношенията с българските делови кръгове са също на изключително високото равнище, особено с БТПП и нейния председател Цветан Симеонов. За интензивността на връзките ни говори и фактът, че икономическият съветник на нашето посолство г-н Александар Миличевич е носител на грамота на БТПП за най-успешен икономически съветник в България.

- Работи ли се по важните, но неизпълнени досега проекти в транспорта?

- На автомагистралата от Ниш до границата с България тече строителство на всичките лотове след проблема около фалита на един от главните изпълнители. На този участък работи и българската "Трейс Груп", която участва в строителството на още една автомагистрала в Сърбия. Съгласно обещанията на българското правителство, очакваме и на участъка на коридор номер 10 София-Калотина да започнат строителните работи. Модернизацията на жп линията София - Ниш също напредва. Очакваме напролет да започнат строителните работи на инфраструктурата на бъдещето ГКПП Салаш-Ново корито (Къдибоаз), за които двете правителства подписаха споразумение преди почти десетилетие.

- Проектът за газопровода "Южен поток" също сближава двете страни. Има ли сътрудничество за реализацията му?

- "Южен поток" е по своя обем и стойността си изключително важен за двете страни. Като международен проект, който със своето трасе свързва Русия, страните от ЕС и Сърбия, той излиза от рамките на двустранното сътрудничество. Всяка страна е подписала отделните споразумения, предвиждащи основаването на съвместните предприятия, които ще изпълняват строителните работи на територията на тези страни. В този смисъл "Южен поток" може да се разглежда като няколко отделни проекта, но когато се погледне по-нашироко, се вижда, че те не могат да се реализират независимо един от друг. Ползите, които "Южен поток" носи на Сърбия, както и на България, са огромни. Може да се каже неизмерими.

- Дали ще се обърне по-голямо внимание на социално-икономическото състояние и културната идентичност на българското малцинство в Сърбия?

- Българското национално малцинство в Сърбия представлява природен мост между двете страни и се ползва на най-високото равнище от малцинствените права и свободи. Също така нашите органи са посветени на решаването на всекидневните или техническите проблеми, предизвикани главно по финансови причини, в сътрудничеството с Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия. С нашите български партньори ние се договорихме да се опитаме да чрез правилното разглеждане и внедряването на конкретните съвместни проекти да съживим крайграничните региони и да стимулираме тяхното развитие. Планираме и съвместните проекти за развитие в крайграничния район, които да предложим на ЕС.

- Вие лично как се чувствате в България?

- В България за първи път дойдох в далечната 1963 г. и от тогава съм бил гост тук много често. Нашите народи ги свързват много неща. Това са манталитетът, откритостта и сърдечността, а често и същите недостатъци, които ни струваха скъпо. Обичаме същата музика, културата ни има същите корени. И тук има сръбска скара и ракия от дюли. Как тогава да се чувствам тук при вас, освен като у дома си. В професионален план да работя в България за мен е голямото предизвикателство. Защото има още много работа, която може да се върши между добри съседи. Това изисква пълна всеотдайност и истинска вяра в това, което правим. Удоволствие ми е да работя тук, приет съм по най-добрия начин и имам отлично сътрудничество с домакините!