За честта на жълтите павета

Наистина ли София може да остане без жълти павета? Един одобрен проект за реконструкция на столичния център предвижда точно това: площад "Александър I" със съвсем различна настилка. Има и по-лошо от град без символ - град без посока. От скандала, разразил се след последните конкурси на Столичната община, става ясно, че София е точно такъв град. И че съдбата на жълтите павета е класическа илюстрация на този извод. Историята Жълтите плочки се появяват в началото на 20 век по времето на кмета Мартин Тодоров. Именно при неговия мандат (1905-1908) е завършен или започнат строежа на пет училища, на Централна Баня, Халите и синагогата. В рамките на цялостната му дейност по благоустройство на центъра София се сдобива с нов паваж. Както уточнява историчката Елинка Бояджиева, жълтите павета са лична заслуга именно на кмета Мартин Тодоров, а не на княз Фердинанд, както гласи най-популярният мит. През февруари 1906 Общинският съвет обсъжда вида настилка, която трябва да има центърът на София. Предложенията са три - асфалт, камък или керамика. Кметът отхвърля асфалта и възлага проучване на останалите две възможности. Печели по-скъпият вариант: керамичната настилка от жълти плочки. През 1907 и 1908 паветата са вече поставени. Те покриват общо 59,302 квадратни метра от центъра на София, твърди Бояджиева, която е изследвала десетки архивни материали. Нейното проучване е публикувано включително и на сайта на Столичната община

Прочети цялата новина

Свързани новини: