Историята на всеки народ е низ от възходи и падения. Нашата също не прави изключение.

Но историците винаги предпочитат да изследват времето на големите победи и слава. От което нацията губи. Защото и във времена на неуспехи и поражения също има блестящи примери на смелост, храброст, себеотрицание и жертвоготовност. Като подвизите на полковник Константин Каварналиев, един забравен герой от Междусъюзническа война, за която българите не обичаме да си спомняме.

"Аз на грък гръб не давам". С тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в българската армия. Роден на 15 февруари 1866 г. в Шумен също като много хлапета в освободена България мечтае да стане офицер. На 16 години е приет във Военното училище. При избухването на Сръбско-българската война юнкерите от випуска на Каварналиев предсрочно са произведени в чин портупей-юнкер (приблизително отговарящо на днешното офицерски кандидат), за да бъдат попълнени оголените щатове в армията поради оттеглянето на руските офицери. Шуменецът е назначен като младши офицер в Пети пехотен дунавски полк. Сражава се смело край село Банкя, след което му е поверено командването на рота.

Каварналиев участва и в решаващите боеве край Сливница, а по-късно край Драгоман, Цариброд и Пирот. В края на войната е повишен в чин подпоручик. През 1893 г. е командирован в Италия, където се обучава в Генералщабната академия.

В началото на Балканската война (1912 г.) Каварналиев се сражава начело на Четвърта пехотна преславска дивизия, с която нанася първите съкрушителни поражения на турската армия при Селиоглу и Караагач, а после участва в атаките на Чаталджа.

Първата Балканска война приключва с пълен триумф за съюзниците, закрепен в Лондонския мирен договор от 31 май 1913 г. Но Сърбия и Гърция не искат да отстъпят българските земи в Македония. Цар Фердинанд, главозамаян от блестящите победи на българската армия, не изчаква арбитража на руския император Николай II. Така се стига до "престъпното безумие от 16 юни", както ще бъде наречена по късно царската заповед от тази дата, да се атакуват сръбските войски в Македония. С което започва фаталната за България Междусъюзническа война.

Каварналиев е назначен за командир на Трета бригада на Трета пехотна балканска дивизия, която се сражава в Македония. Положението на войската ни там е тежко, тъй като трябва да спира и гърците от юг, и сърбите от северозапад. Решаващата битка е за град Кукуш, където гръцката армия е предвождана лично от крал Константинос I. Там обаче ги посреща Константин Каварналиев със своите бойци. Макар и значително по-малко българите успяват да удържат щурма на гърците три дни. Това дава възможност на местното население да се изтегли към пределите на България, като по този начин се спасява от сигурна смърт. След като най-накрая гърците успяват да влязат в града, той бива опожарен. В тридневните боеве за Кукуш гърците губят 10 000 войници, което е тежък психологически удар върху тях, ще отчетат по-късно военните стратези. Големият подвиг на българите и по-специално на полковник Каварналиев обаче предстои.

Изгубили Кукуш, нашите части се изтеглят на север към Дойран. Битката за него ще покаже дали гърци и сърби ще успеят да съединят армиите си. Полковник Каварналиев разполага само с два обезкървени полка- 32-и 42-и, в които са останали едва 3000 войници. Гърците атакуват с 42 000 бойци или с други думи - на всеки българин се падат по 14 гърци. Яростните боеве започват на 18 юни 1913 г. Българите се сражават като лъвове, но търпят загуби. На 23 юни полковник Каварналиев прави отчаян ход и повежда войниците си в атака на нож с думите: "Аз на грък гръб не давам". След кървава битка противникът е отблъснат, а позицията спасена. Така се слага край на амбициите на сърби и гърци да съединят войските си. Каварналиев е ранен в крака, но остава на фронта. Впоследствие се оказва, че куршумът е прекъснал важна артерия. Вечерта на 23 юни 1913 г. полковникът загива от кръвозагуба. Посмъртно е произведен в чин генерал-майор.

Македонци взривяват паметника му

През 1916 г. в чест на Константин Каварналиев е издигнат седемметров паметник на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. На него има надпис "Полковник Каварналиев, загинал за свободата и родината, от 9-ата Плевенска дивизия". Паметникът е открит с прочувствена реч на друг един легендарен герой - полковник Борис Дрангов. Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Около този паметник се намират и гробовете на много други български войници, загиналите през двете Балкански и Първата световна войни.

Монументът е взривен през 1966 г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. 9 години по-късно по инициатива на директора на НИМ Божидар Димитров в Шумен бе тържествено открито копие на паметника на геройски загиналия българин.