Протестите в Босна – дойде ли Балканската пролет?

От години най-доброто определение за политическото положение в Босна и Херцеговина беше "стагниращо, но стабилно". Сега с удивителна бързина анализаторите вече говорят за "Босненска пролет".

В Тузла, Мостар, Зеница и Сараево държавни сгради бяха подпалени, а на много места в останалата част на страната имаше демонстрации. Стотици хора бяха ранени, включително полицаи. Политици осъдиха "хулиганите" за насилието, но мнозина са изплашени. Светкавично се разпространиха снимки на коли, запратени в канал в Зеница, за които се твърди, че принадлежат на политици.

Безредиците започнаха в северния град Тузла в сряда. Работници в редица заводи, които бяха приватизирани и сега фалираха, се обединиха, за да поискат действия за работните места, неизплатените заплати и пенсии. Към работниците се присъединиха студенти и политически активисти. След като те започнаха да хвърлят камъни по сградата на местния съд, избухна насилието.

Четиригодишната война в Босна завърши през 1995 г. и оттогава имаше малко протести по социални проблеми. До 2006 г. беше постигнат напредък в превръщането на Босна в малко по-добре функционираща държава. Но оттогава босненската политика е в патова ситуация и подобно на останалата част от Западните Балкани страната пострада тежко от годините на икономическа криза.

Банкрути

Безработицата достигна 27,5% и нито един икономически индикатор не подсказва сериозно възстановяване. Голяма част от индустриите от ерата на социализма, които доминираха градове като Тузла, бяха разрушени след войната. Приватизацията често беше корумпирана, като хора със сериозни връзки купуваха компании, за да придобият активите им, извличайки бърза печалба, след което обявяваха фалита им. От години босненците са недоволни от политиците си, които почти единодушно считат за корумпирани.

Но войната направи хората апатични, изплашени и цинични. Впрочем, годините на войната оставиха толкова дълбоки травми, че гневът от начина, по който политиците просперираха, докато стандартът на живот намаляваше беше потискан заради страха от връщане на конфликта.

Нефункционираща държава

Основният политически проблем на Босна е, че войната остави народа й с нефункционираща държава. Страната е разделена на две големи части. Половината страна е доминираната от сърбите Република Сръбска, чийто лидер Милорад Додик иска тя да стане независима държава. Другата половина се нарича Федерацията и се състои от десет кантона, които са доминирани или от бошняци (които преди се наричаха босненски мюсюлмани), или от босненски хървати. Всеки кантон има собствено правителство, на чието подчинение са местни и градски съвети. Накрая, един град, Бръчко, е автономна единица. Заради нейните едва 3,8 милиона души население понякога се твърди, че всъщност Босна се нуждае само от един кмет, но етническите разделения показаха, че е невъзможно да се промени положението.

Още от 2009 г. босненските лидери са притеснени от т. нар. въпрос "Сейдич-Финци", който макар сам по себе си да е важен, изобщо не вълнува повечето хора, които се безпокоят за училищата, работните места и здравеопазването. Въз основа на Дейтънските мирни споразумения, които сложиха край на войната през 1995 г., някои ключови позиции като член на тристранното президентство на страната, са запазени само за сърби, хървати и бошняци. Това беше успешно оспорено пред Европейския съд по правата на човека от Якоб Финци и Дерво Сейдич, които са съответно евреин и ром.

Занемарена икономика

Оттогава европейски и американски представители опитаха всичко, за да придумат босненските лидери да променят конституцията, но без успех. Проблеми като тези обаче изсмукаха въздуха от политическия дебат, а икономиката винаги се занемарява. Всички балкански страни, включително Хърватия, която се присъедини към ЕС миналата година, пострадаха от икономическата криза и споделят много еднакви проблеми. Но в Босна заради наследството от войната малцина смеят дори да се надяват на някаква промяна. Поради това гневът къкреше от години, но сега избухна с пълна сила.

Но дали гневът ще промени нещо?

Две важни неща. Първо, социалните протести през лятото в Сараево отшумяха много бързо въпреки голямото вълнение. Второ, до този момент протестите са главно бошняшки въпрос. Макар по общо мнение те да са антинационалистически, до момента не са се разпространили в Република Сръбска или в населените предимно с хървати области, въпреки че икономически всички в Босна са изправени пред едни и същи проблеми.

Голяма година

Тази година в босненския календар има три големи събития. В страната ще се проведат избори, нейният съставен главно от бошняци (но не изцяло) национален отбор по футбол ще играе на Световното първенство и Сараево ще отбележи 100-годишнината от събитието, което промени света – убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд през юни 1914 г., заради което пламна Първата световна война. Все още е твърде рано да се каже дали 2014 ще бъде помнена един ден като годината, която промени Босна. Но днес надеждите за това са големи.

"Според мен вече няма връщане назад", казва Душица Икич-Кук, бизнес администратор от Тузла. "Мисля, че ще постигнем резултати, дори само ако Федерацията заличи огромната си администрация, която изсмуква всичките ни пари", допълва той

Прочети цялата новина

Свързани новини: