Иван Костов закъсня с идеята за съгласие

Румен Данов е роден на 27 април 1956 г. в Кърджали. Възпитаник на Пловдивската английска гимназия. Завършил е икономика и журналистика. Един от създателите на Комитета за защита на Русе, „Екогласност“, Клуба за гласност и преустройство. Депутат от СДС във ВНС, зам.-председател на първата комисия за досиетата. Съветник по националната сигурност на президента (1990-1997) Желю Желев.

-Г-н Данов, на пазара е книгата ви „Българските освобождения“. Започвате я с един измислен герой - Лука Андреев, обратното на Андрей Луканов. Чрез образа му показвате накъде можеше да тръгне България, ако вместо Луканов имахме Андреев, тоест политик от типа на Балцерович. Защо в България не се раждат такива личности?

- Значителна част от причините излизат от последствията след трите български освобождения, с всичките кавички около оценките за последните две - едното през 1944 г., другото през 1989 г. От фаталната повторяемост на някои грешки.

- Кои грешки?

- Например начинът, по който става смяната на собствеността. У нас това винаги е по принуда, насилствено и несправедливо. Не е добра новина и смяната на елитите. За българите това е като национално сезонно занимание, подобно на лющенето на семки.

- Изкушавам се да предложа на читателите щрихи от вашия разказ за реформата на Лука Андреев - електрокарните ни заводи правят джойнтвенчър с „Хюндай“, кооперират се „Баба Вида“ и „Мишелин“ и т.н. Изглежда лесно, а за нас се оказа невъзможно. Какво ни попречи?

- Примерите са хипотетични. Но и не съвсем. През България минаха читави големи компании, които предлагаха конкретни проекти за съдружие на държавно  равнище. Да припомня проекта на една голяма южнокорейска автомобилна компания, която отблъснахме, или предложението на „Ролс-Ройс“ за когенерация на столичната топлофикация още през 1997 г., и още много други. При нашата обща стара история с „Рено-Алпин“, ние предпочетохме най-стария модел „Роувър“ - нещо като последния „Москвич“, фалирал безславно след няколко години, и „подарихме“ „Рено/Дачия“ на Румъния.

- Защо през прехода пропуснахме толкова много възможности?

- „Благодарение“ на мораториума по плащанията на външния дълг, наложен от Луканов, първите десетина години след 1990 г. България беше на колене пред международните финансови и корпоративни институции. Държавата трудно постигаше равнопоставеност в преговорите - което впрочем продължи и по време на преговорния процес по присъединяването ни към ЕС. Смятаха ни за най-верния сателит на СССР, а пропиляхме с лека ръка единственото предимство - че сме изряден платец.

На второ място, смяташе се за хипернапредничаво държавата да абдикира изцяло от процесите на менажиране на икономиката. Успоредно с това така нареченият национално отговорен капитал беше завоювал значителни позиции в банковата сфера и чрез картелно кредитиране на основните отрасли на икономиката не допускаше външни играчи. 

Не на последно място - липсваше политическа воля, както и национално съгласие по принципите на икономическия преход.

- Защитавате тезата, че демократичната опозиция трябва да развее като знаме тезата на националното помирение. Но тя упорито не иска. Как си го обяснявате?

- Трябваше! Вече е твърде късно. Националното помирение е оръжие от арсенала на консервативните общности - спомнете си стратегията на Франко в Испания. Такава политика е присъща на победилите сили, а българската демократична опозиция оттогава та до днес няма съзнанието за себе си като за исторически победител. Затова действията й повече подхождат на левичарско-революционна банда. Изключвам периода „Костов“, ако мога да използвам тази кратка формула за времето след 1997 г.

Националното помирение не означава амнистия за престъпленията. Пак забравяме, че най-тежките съдебни присъди след 1944 г. бяха произнесени под знамето на всенародно отечественофронтовско единомислие. Забелязахте ли между другото тезата на Иван Костов за националното съгласие като обект на изследователски интерес при представяне на неговата Лаборатория за управление на риска! Е, малко късничко стигна до нея...

- Любопитен детайл от книгата ви: през 2001 г. Ахмед Доган е искал да предложи сегашния тв водещ Димитър Цонев за кандидат-президент, който да бъде подкрепен от НДСВ. Защо Сакскобургготски избра да даде рамо на Петър Стоянов, чието лоби в Конституционния съд го препъна за „Дондуков“ 2?

- Има даже решение на ръководството на ДПС за издигане кандидатурата на Димитър Цонев. Грешен разчет на Доган. Може би и опит да „пришпори“ Симеон и да го дистанцира окончателно от СДС, но Сакскобургготски мисли в различна политическа схема. Подкрепата му за Петър Стоянов беше толкова презрително-пренебрежителна, както само умеят да отмъщават победителите.

- Пишете, че „няма по-сигурен начин да провалиш интегритета на една нация и нейната държавност от този да я доведеш до смъртноненавистно разединение“. Как да ви чуят?

- Нашата яростна глупост има исторически корени. Чуваемост в обществото няма. Огромната част от него чува предимно къркоренето в стомаха и остатъчните вибрации на първа чакра. Това е наша колективна „заслуга“, на всички политици от прехода. Основанията за нашия социален разстрел биха били много по-легитимни от онези на така наречения Народен съд отпреди 70-ина години. Още един от примерите за фаталната повторяемост, която преследва националната ни съдба и която ме интересува.

- През последните над 100 години като нация сме преживели три обратни завоя в историческата ни съдба. Докъде води тоталната смяна на елитите и на собствеността и защо миналото не ни служи за поука?

- Няма друга нация, която да е преживяла подобни социално-икономически обрати само за някакви си стотина години. Днес като че ли напълно ни е ясно какви сме - всякакви диагнози се леят отвсякъде, коя от коя по-мрачни. Но защо сме такива? Текстът е опит за отговор на този въпрос - собствеността, елитите и публичната нравственост са трите ключови институции, които крепят интегритета на всяка общност. Катастрофичните „революционни“ обрати и смени през поколение-две - там откривам същностните причини за пагубните характеристики на обществото днес.

- Вие не бяхте нито сред 39-те сини депутати, които протестираха срещу новата конституция, нито я подписахте. Разкажете как възникна идеята да се приеме нов основен закон?

- На едно от заседанията на Координационния съвет на СДС през зимата на 1990 г. дойдоха трима прависти, които се представиха за членове на организация на младите юристи от Софийския университет. Те развиха идеята СДС да излезе с предложение изборите да са за Велико народно събрание, което да приеме нов основен закон. Прие се единодушно.

- Кои бяха тримата юристи?

- Стоян Ганев, Снежана Ботушарова и Вержиния Велчева. Според Димитър Луджев те му били представени от Меглена Кунева, която тогава е била член на същата организация.

- Но Стоян Ганев и Снежана Ботушарова бяха после сред 39-те?!

- Именно. През 1991 г. те вече бяха на друго мнение и бяха против приемането на конституцията. Твърдяха, че била комунистическа. Негласно се говореше обаче, че републиканският й характер е бил причината за обрата в тяхното становище. Факт е, че сред 39-те имаше почитатели на Симеон Втори. След политическото му завръщане през 2001-ва тази хипотеза намира още потвърждения.

- Като наблюдавате събитията от последната година, как мислите: антикомунизмът още ли е бизнес, както твърдите?

- Беше ликвиден политически бизнес в средата на 90-те. Днес май е повече последната сламка на удавника.

- Бяхте съветник по националната сигурност на президента (1990-1997) д-р Желю Желев. Имат ли основание ГЕРБ да искат вот на недоверие за вътрешния ред и националната сигурност?

- По-скоро съзирам „карамболен удар“ на ГЕРБ срещу едно от отровните зъбчета на „Атака“ - атаката срещу бежан­ците пришълци. Ако е премислен - поздравления. Ако успеят да го извадят чрез гласуване на „Атака“ срещу вота, лишават Сидеров от възможността по-късно да пробва да свали правителството с подобни аргументи. А той ще прибегне до нещо подобно в името на собственото си оцеляване тогава, когато усети, че започва да губи. Затова „Атака“ вероятно няма да участват в гласуването.

- Как ще коментирате неочакваното искане на президента Росен Плевнелиев за референдум по важни изборни правила?

- Всеки референдум трябва да бъде приветстван. Прецизирането му е подробност и дело на много хора и институции. Повече ме занимава проявилият се конфликт в президентството след коментара на г-жа Попова. Този конфликт беше предугадим. Напрежение се усещаше веднага след изборите, ще се изненадам, ако на „Позитано“ 20 пропуснат да го разработят в контекста на следващите президентски избори. Ако успеят да пробият президентската институция, това ще е малък реванш след акцията на АБВ.

Иначе, като преживял подобен конфликт по времето на Желю Желев-Блага Димитрова, смятам, че като контраотговор дебатът за мястото и ролята на вицепрезидента ще бъде активиран от ГЕРБ и подкрепен от Реформаторския блок в контекста на съвместната им инициатива за промяна в конституцията.

- Изненада ли ви появата на АБВ и как очаквате да се развие този проект? Съгласен ли сте с тезата на ваши колеги, че България можеше да тръгне по друг път, ако част от БСП се бе обединила със социалдемократите на д-р Петър Дертлиев?

- Да, появата определено ме изненада. Рисков, ва банк ход на Първанов. Още един пример за твърде закъсняло наваксване на пропуснатото. Партийно продължение на процеса на социалдемократизация на БСП - това представлява тази инициатива днес. А ако се беше случило в началото на 90-те, можеше да бъде процес на културно-политическа социалдемократизация на огромната част от българското общество... С прекалено тежки „ако“ обаче. Ако в СДС имаше повече мъдрост! Ако в социалдемократическото крило на БСП имаше повече смелост и достойнство да се приеме водачеството на Дертлиев. Непреодолими условности за онова време, забравете!

Прочети цялата новина

Свързани новини: