Управляващите в спор със себе си за данъците и парите за закъсали фирми

Бизнесът и правителство говориха на различни езици за рестарта на българската икономика, а управляващите дадоха различни сигнали за това какво ще се случва с данъчната политика и дали държавата ще налива пари в закъсали предприятия и ще изкупува частни фирми като част от също толкова неясния си план за реиндустриализация на страната. Под стана ясно по време на първата среща на правителството на Пламен Орешарски с над 600 представители на бизнеса в НДК във вторник. Основният въпрос на бизнеса беше дали държавата ще налива пари във фалирали фирми по повод неясните планове на икономическия министър Драгомир Стойнев за реидустриализация и съживяването на торовия завод "Химко” и закъсалото ремонтно предприятие "Ремотекс” с пари на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Стойнев отсъстваше от срещата заради планирана визита в Азербайджан. Така Орешарски обясни, че правителството не смята да прави държавна индустрия, нито да съживяват фалирали държавни предприятия. "Нито един бюджетен лев няма да бъде вложен в производствени активи", обеща премиерът. Финансовият министър Петър Чобанов пък обясни пред журналисти, че парите за закъсали частни фирми няма да са от хазната, а от държавни дружества. Процесът на реиндустриализация е комплексен и отделните случаи не могат да бъдат генерализирани, смята Чобанов. Според него "всичко зависи от това какво затруднение е срещнало съответното предприятие". Акции в частни фирми срещу дълг към държавата Като пример министърът на финансите даде наличието на големи данъчни задължения на частни фирми, които не са могли да бъдат обслужени. Вариантите биха могли да бъдат или те да се разсрочат, или държавата да придобие дял в компанията под формата на дълг срещу собственост, каза Чобанов. "Така че не е задължително държавата пряко с пари от бюджета да участва в процеса", каза финансовият министър. Той уточни, че има редица държавни предприятия, които могат да придобиват дялове и по този начин няма да се използват пари от бюджета. Чобанов уточни, че има предложения и от страна на бизнеса да участва в съживяването на предприятия, чието производството може да бъде възобновено и е рентабилно. От обясненията му стана ясно, че държавните фирми ще помагат на структуроопределящи закъсали частни компании. За повече подробности обаче препрати към икономическия министър, който отсъстваше. Обещанията на правителството Запазване на плоския данък от 10% и на корпоративния данък от 10%, единната ставка на ДДС от 20%, обеща премиерът Орешарски през бизнесмените. "В момента не може да се лишим от ниските данъчни ставки, за да запазим и увеличим конкурентоспособността на българската икономика", каза той, два дни след като лидерът на БСП Сергей Станишев обяви пред партийния конгрес намерението си за референдум по въпроса за данъчната система. Депутати от левицата редовно напоследък спрягат възможностите за прогресивно облагане на доходите на "богатите". Според финансовия министър Чобанов обаче двете неща не са в противоречие – едното е партийна инициатива, а другото е решение на правителството. Пламен Орешарски заяви, че подпомагането на икономиката ще има нови нюанси, като най-важна е по-активна роля на държавата за защита на конкуренцията и срещу монополните формирования. Премиерът се обяви за отпадане на Закона за публично-частното партньорство, защото "в сегашния си вид по-скоро ги възпрепятства". Обяви, че се пише нов Закон за инвестициите като указанията са "да е от няколко странички, пък ще видим какво ще се случи". Планира се и въвеждане на задължителен анализ на ефекта върху бизнес климата при всеки нов административен или законодателен акт. Продължава и диалогът с местните власти за намаляване и на общинските административни тежести. Работи се също и върху законопроект за управление на държавните предприятия, обясни Орешарски. Той посочи още, че се работи за подобрение на поне няколко закона, които дават рамката на конкуренцията и закона за защита на потребителите, сред които е и законът за обществените поръчки, Стратегията за развитие на туристическия сектор, промени в закона за концесиите. Не сте показали с нищо, че сте по-различни от предишните "С нещо не сте показали, че сте по-различни от предишните управляващи", каза изпълнителният директор на "Металхим холдинг". Вашият министър греши с ВМЗ-Сопот, точно както и предишните управляващи, нямате експерти в отбранителната индустрия, а междуведомствения съвет е ялов, допълни той. Повод за недоволството му беше решението на правителството да излее 27.5 млн. лв., пари във ВМЗ, този път чрез държавното предприятие "Кинтекс", след като преди това кабинетът на Бойко Борисов по същия начин уреждаше плащането на заплати в закъсалия оръжеен завод. Нещата не са съвсем така и съм изненадана от въпроса, който задавате, каза вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева. Според нея ВМЗ-Сопот работи и има поръчки за две години напред. Междуведомственият съвет също работи и държавата се е съобразила с почти всички искания на оръжейния бизнес с изключение на едно – за повторната употреба на спирта, каза Бобева. Санкции срещу произвола на чиновниците Филип Ромбаут, изпълнителен директор на девнеския завод "Агрополихим", поиска в Наказателния кодекс да има санкции срещу произвола на чиновниците. Според Орешарски проблемът не е в закона, а в неговото приложение. Той призова бизнеса да сигнализира управляващите при административен рекет. "Трябва да се борим съвместно с произвола на държавния чиновник", каза Орешарски. Бобева обясни, че в новата стратегия за държавната администрация е предвидено немарливите чиновници да бъдат обявявани публично в специална страница в интернет. Искаме е-правителство сега, а не в светлото бъдеще Другата тема, която вълнуваше бизнеса, бе електронното управление. Председателят на Българската търговско-промишлено палата Цветан Симеонов обяви, че за бизнеса е неприемлив срокът 2020 г. за изграждане на е-правителството. Вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева отговори, че срокът 2020 г. не я смущава, защото "имаме амбициозна пътна карта и всяка година можем да бъдем максимално гъвкави”. В стратегията за развитие на е-управлението до 2020, публикувана на сайта на транспортното министерство за обществено обсъждане, липсва пътната карта и така не става ясно какво предвижда да прави правителството по години и какви точно средства смята да харчи за всяка дейност. Бобева уточни, че от европейските фондове са предвидени 300 млн. евро за е- управление. Вицепремиерът и правосъден министър Зинаизда Златавова заяви преди време в парламента, че финансирането на е-правителството е прехвърлено към Програмата за развитие на селските райони, което реално неглижира изпълнението на целта. Заради недоволството на бизнеса, който поиска скъсяване на срока за изпълнение на е-правителството, Бобева обяви, че е възможно "да преосмислим срока 2020 г.”. От пленум на ЦК до пожелания за повече такива срещи В неформална обстановка бизнесмените не бяха единодушни от ефекта на днешния форум. Чужд инвеститор го сравни с пленум на ЦК на компартията, на който се свеждат важните решения. Според друг бизнесмен срещата е била положителна и е необходимо да има повече такива срещи с правителството за да може да си кажат болката. Ако има реакция, значи сме чути, допълни той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: