Харков - украинският град, в който е опасно да си опозиционер

В Харков - втория по големина град на Украйна, сравняват опозиционерите с престъпници. Минат ли към действия, може без проблем "да им извадиш око или да им строшиш крак", твърди привърженик на местните власти. Вече над два месеца проевропейски демонстранти окупират центъра на Киев, обграден с барикади. Харков - рускоезичен град от Източна Украйна, създаде обаче наскоро движение в техен противовес. Очаква се "Украинският фронт" да "освободи" страната от "окупацията като през 40-те години " по време на Втората световна война. Движението, учредено на 1 февруари от конгрес, събрал 6000 делегати от партията на президента Виктор Янукович - Партията на регионите, ще разчита на подкрепата на "НПО и активисти на гражданското общество". То ще има и собствени "сили на реда", изтъкна губернаторът на Харков Михайло Добкин. Извади око, за да сплашиш Инициативата тутакси насочи вниманието към някой си Евген Жилин, бивш полицай със съдебно досие, ръководител на спортния клуб "Оплот" ("Крепост"). Прочут като уредник на турнири по свободни боеве (в клетка, без правила), той се нареди сред медийните звезди на седмицата с разяснението, че "да извадиш окото" на някой демонстрант не води до наказателна отговорност. Защото според твърде личното му схващане за украинския закон ставало дума "да задържиш престъпник". "Искам да предупредя онези хора (демонстрантите) в Киев. Останали безнаказани, те прекрачиха границите", заявява той пред Франс прес и нарича "престъпници" онези, които щурмуват обществени сгради или се опитват да нападат полицаи. "Щом колеги ме запитат какво може да направят, за да спрат престъпниците, аз обяснявам: "Можете да им счупите ръка, да им строшите крак или да им извадите око. И никой нищо няма да ви стори", продължава Жилин. Направил си е приемна в помещенията на клуба, където са окачени боксови круши. На стената зад арената виси карта на Съветския съюз. "Нека вземат страха на хората, та да им дойде умът в главата", подхвърля той. Столица на съветска Украйна от 1917 до 1934 г., този промишлен град с 1,5-милионно население, известен също като научен и културен център, естествено има и свой малък Евромайдан - така наричат демонстрациите на опозицията, започнали в края на ноември след проруския обратен завой на властта, загърбила замисляното сближаване с ЕС. След началото на протестите в Украйна кметът на Харков Генадий Кернес официално забрани събиранията в града, "за да се избегне разпространението на инфекциозни заболявания". Противниците на кмета - колоритен индивид, съден за обир и измами, непонасящ никакви възражения, не са многобройни, не повече от 2500 души. Критикарите редовно стават жертви на нападения, заливат ги с антисептична течност - зелена и трудноизмиваема. Понякога изгарят колите им. Да прободеш с нож опозиционер На 24 декември Дмитро Пилипец - един от водачите на харковския Евромайдан, бил пребит и намушкан с нож от неизвестни, докато се връщал след демонстрация у дома. "Останаха ми белези и спомен, който ще пазя до края на дните си", разказва той пред АФП. "Властите се мъчат да сплашат жителите на Харков, но предизвикват обратен ефект. Който не смее да излезе на улицата в родния си град, се влива в редиците на протеста в Киев", изтъква Пилипец. Като резултат Харков е мирен и тих град в сравнение с Киев, където видяхме през януари гигантски демонстрации и кръвопролития, а и в сравнение с още десетина региона, където бяха превзети с щурм сградите на местните власти, понякога след сблъсъци между протестиращи и сили на реда. "Харков, град на интелигенцията, играл важна роля по време на перестройката, дори през оранжевата революция от 2004 г., вече не е същият. Хората се страхуват от властта", отбелязва съссъжаление местният правозащитник Евген Захаров. За това спомогна и закриването на редица значими местни опозиционни медии, подчертава той. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: