България с цензур(л)а

Безпристрастна публицистика е безсмислена двусмислица като (без)полов атлет.

Слагам този знак на равенство като мото на текста, за да стане ясно с какво, а не с кого споря.

Поводът, но само формално, е закъснелият шум около публицистиката на Росен Петров в БТВ, която едва сега, с фатално закъснение от 13 години, се възмути от пристрастията на гуруто на Слави Трифонов, който пък не смееше да дойде сам без същия Петров в предаването ми „В десетката”. Два пъти съм канил Трифонов да спорим по казуси, предизвикани от пристрастията на „Шоуто на Слави” и неизменно ми се появяваше в тандем с Росен Петров.

Цяло едно поколение извървя пътя от детската градина и самобръсначката до зрелостта на брачния живот под влиянието на милиционерските пристрастия на Росен Петров, главен сценарист на най-влиятелното телевизионно шоу в България (и съответно - виден манипулатор на общественото мнение в страната).

Близо три петилетки бай Росен разиграваше България в ролята на задкулисен жрец под мотото „всички са маскари”. Изведнъж сега Петров беше разпознат (от новото ръководство на БТВ, все пак) като нарушител на правилата в журналистиката, възползвайки се от телевизионния ефир да обяви присъединяването си към най-платежоспособния политически проект на нашето време „България без цензура”.

Че той Петров по същия начин се раздели и с ракетата си носител Слави Трифонов, какво има да се чуди някой!

А и какво чудно има в продължаващото пазаруване от страна на спазарения търговец (на биографии за втора употреба) Бареков?

Бареков така си пазарува корпоративно още от времето, когато го направиха превозвач на журналисти, оковани със златни пранги на кораба на официозната ТВ7! Опипваше изкушенията и каквото още там му се прииска на поредното известно лице от някоя конкурентна телевизия и сделката след това лъсваше, неуспешно гримирана на екрана.

Нямах намерение да се занимавам с драмата „Росен Петров пристава на подобния му Николай Бареков”, поради тъжната истина, че драма всъщност няма. Продажността тук и сега е правило, а изключенията я потвърждават.

За съжаление БТВ изигра ролята на пилотен проект в превръщането на журналистиката и особено на публицистиката в метреса на онзи, който плаща повече.

Някой вярва ли например, че агнешкото поведение на обикновено хищната глутница от екипа на „Шоуто на Слави” при гостуването на същия посредник в търговията с журналисти Бареков, е било продиктувано от внезапен пристъп на доброта и бареколюбие спрямо смелия продавач на илюзии начело на корпоративния проект „България без цензура”?

И от БТВ едва сега забелязват пристрастие на техния екран?

Ами задявките и заигравките на водещия Димитър Цонев, който вече няколко пъти ясно благославя пътуващия търговец на корпоративни изкушения Бареков? И него ли ще обявят от БТВ за изненада при съответната развръзка?

Ще се учуди ли някой, когато сред известните муцуни без намордник…пардон, „без цензура”, се окаже още един десен левичар с мерак по кървавия Че Гевара (както Ангел-Че Славчев), какъвто е отечественофронтовакът Карбовски?

А дали случайно сред ухажваните не е и Любен Дилов, който се изяви като страхотен фен на руската ядрена енергетика?

Да споменавам ли за пристрастията на пропагандатори, като Петър Волгин, крещящ от ефира на БНР в полза на създаването на крайно лява партия (защото съществуващите не са му достатъчни като трайно леви управляващи)? Той пример за безпристрастна публицистика ли е?

За Волгин и БНР, извън контекста на случая с русофилския му събрат Росен Петров в БТВ, питам само в рамките на факта, че никаква подобна „безпристрастност” с обратен прозападен знак не се дочува за баланс в националния ефир и това се приема като тържество на свършения факт, направо като като закономерен пропаганден танц на гроба на разбитите „сини авари” в България.

У нас е така: да прокламираш тук яростно русофилство като форма на патриотично биене в гърдите, както прави ...

Свързани новини: