Страшно нещо са думите – изречеш ли ги, вече си в клопка – просто думите вече не са твои. Но в тях си ти, за което в мига на изричането човек дори е горд. Клопка! Журналистът е на 20 години, но журналистиката е друга професия, тя не е политически ПР. Иска се, както казват, ценз. Но не с диплома, а с интелект. Цензът на духа цензурира. А ако няма интелект – става наистина “безцензурно”.

За неразбралите – Моля, заповядайте, пример. Случайността ми помогна да “произведа” едно ново име на партията на всички “безцензурни”.

ПП “България без ценз. Ура!”

“Новото” име хармонира прекрасно на хармониращия с налудното ни време бивш журналист, а днес – политик. Николай Бареков, детето на майката телефонистка. Професия, която може да има само в Българския панаир днес.

Панаирът не е Пловдивски, национален е.

Да живее България без ценз! Ура!

Текстът е публикуван първо в блога на автора