Правосъдието, ЕС и неговата златна Вавилонска кула за 415 милиона паунда

Това е съвременна Вавилонска кула. Златните небостъргачи близнаци, извисили във въздуха 24 етажа - най-високите в Люксембург - бяха построени да подслонят над 1000 писмени и устни преводачи.

Всички тези лингвисти работят за една европейска институция - част от Европейския съюз, за която повечето от нас знаят малко, но която има огромни правомощия.

Кулите, нарочно конструирани така, че да излъчват златисто сияние под слънчевите лъчи, подслоняват служителите, които работят за Съда на Европейския съюз. Той има бюджет от 290 милиона паунда годишно, което е почти три пъти повече от бюджета му преди десетилетие, макар че съдии се оплакват, че съдът се нуждае от още повече средства.

Под кулите миналата седмица бяха паркирани няколко много скъпи коли, сред които “Мерцедес” и “БМВ”. Всеки от двадесет и осемте съдии - по един от всяка страна член на ЕС - и деветте генерални адвокати има право на автомобил и личен шофьор отделно от годишната им заплата от 200 000 паунда, както и други допълнителни придобивки, като например пари за развлечение. Само колите струват около 2,5 милиона паунда. Каталожните цени на подобни автомобили започват от около 60 000 паунда.

В страна с размерите на Люксембург - където шофирането от единия край на страната до другия отнема 30 минути - решението да се предостави на високопоставените юристи толкова привилегирована и скъпа облага рискува да предизвика присмех. Средствата, твърдят критици, биха били изразходвани по-добре, ако се направи опит да се разчисти нарастващата грамада от изоставащи дела.

Нови данни, с които “Телеграф” разполага, показват, че в Съда на ЕС висят рекордните 2462 дела. Забавянията в разглеждането им могат да бъдат толкова драстични, че за произнасяне на присъда може да са необходими четири години.

Според опонентите на ЕС - които се оплакват, че той е прекалено голям, прекалено помпозен и прекалено скъп - Съдът на ЕС олицетворява всичко, което е сбъркано.

Тази седмица депутати и членове на Камарата на лордовете от Парламентарната група за европейска реформа, в която членуват представители на всички партии, ще проведат изслушване за ролята на Съда. Професор по право от Лондонското училище за икономика ще призове повечето от задълженията на Съда да бъдат изцяло отменени.

Проблемът е, че натоварването на Съда на ЕС нарасна заедно с нарастването на ЕС. Колкото по-голям става ЕС и колкото повече закони и регламенти се приемат в Брюксел и Страсбург, където са централите на Европейската комисия и Европейския парламент, толкова повече работа се отваря за Съда в Люксембург.

Съдът - който не бива да се бърка с Европейския съд по правата на човека в Страсбург - е върховният съд в Европа. Той тълкува правилата и законодателството на ЕС и произнася решения по знакови дела, които са валидни без оглед на държавните граници в ЕС. Съдиите установиха, че “Майкрософт” нарушава правилата на конкуренцията и наредиха компанията да заплати 700 милиона паунда глоба; те обявиха, че е дискриминационно застрахователните компании да предлагат на жените шофьори застраховки за по-малка сума.

Но механизъм за филтриране на казусите не съществува и съдебни дела лесно могат да бъдат заведени за незначителни неща - или поне не дотам значителни. Трима съдии в момента трябва да решат дали един производител на храна може да патентова хрупкава бисквита с мек шоколадов пълнеж. По делото, което се гледа в момента, ще е нужна поне една година и вероятно повече за произнасянето на решение - като по-голямата част от времето ще отиде за превод на документи.

В двете съдилища - Съда на ЕС и Общия съд - има общо 56 съдии. Обикновено един съдия в Общия съд има по всяко време 50 висящи дела. Но продължителността на съдебния процес е нараснала драстично заради нуждата от превод на документите от оригиналния език на жалбоподателя на френски, който е определен за работен език на Съда, и после обратно за произнасяне на решението.

Решенията и становищата могат да се разпрострат до 100 страници. Общо 100 писмени преводачи, всички от които са квалифицирани юристи - превеждат около един милион страници на година.

Писмените преводачи не бива да се бъркат с устните преводачи. Миналата седмица в главната съдебна зала десетки устни преводачи седяха в кабинки с опушени стъкла и превеждаха симултанно на дело, в което германски съд искаше разяснение на правото на ЕС във връзка с въпроса дали на турски мигранти може да се забрани да идват в страната, ако са се провалили на езиковия тест.

Главната съдебна зала буквално тъне в злато - огромна златна мрежа виси от тавана. Употребата на златна мрежа е архитектурен елемент, който се повтаря в целия огромен комплекс от сгради. По-малкият съд отсреща има входно фоайе, което не би изглеждало неподходящо и в най-разточителните петзвездни хотели. Огромен полилей виси от тавана, а стените са обточени със сребриста плетеница.

Построяването на комплекса от сгради на съда заедно с двата прилежащи небостъргача струваше половин милиард евро преди пет години, сега вероятно е три пъти по-скъпо. Въпреки че са огромни - един коридор е дълъг над 200 метра - сградите пак не са достатъчно големи, за да поберат всичките 2000 служители. Много от тях работят в офис сгради от другата страна на булеварда.

Съдията Никълъс Форуд, един от британските съдии в Общия съд, е съгласен, че комплексът може би е донякъде прекалено показен. “Аз вероятно бих избрал нещо различно, но решението не зависеше от мен”, казва той и добавя: ” Но нали не искате Съдът да изглежда като евтин супермаркет в Източна Германия? Не, не искате.”

Съдия Форуд казва за своята натовареност: “В момента разглеждаме два пъти повече дела, отколкото преди 10 години. Висящите дела сега се умножават.”

Миналата година в Общия съд са започнали 790 дела, което е повече от 617-те през предишната година.

“Решението е повече съдии”, казва Форуд. “Сегашното предложение е да се увеличи броят на съдиите поне с девет. Това би трябвало да ни осигури достатъчно капацитет да разчистим висящите дела и да подобрим активното разглеждане на казусите. Това е трудно, ако непрекъснато бързаш да наваксаш.”

Елинор Шарпстън е една от деветте генерални адвокати в Съда на ЕС и се радва на същите привилегии като съдиите, включително лимузина и шофьор - облага, която тя защитава. Ролята й е да пише консултантски становища по съдебните дела, от които съдиите могат да се ръководят, но не са длъжни да прилагат.

В началото на седмицата изнесох лекция в университета в Амстердам за натоварването на съда с дела. Прекарах цялото време на пътуването до Амстердам и обратно със запалена лампа в колата, работейки”, казва тя.

За съдиите и генералните адвокати е важно да не стоят само в сградите на съда, казва г-ца Шарпстън, добавяйки, че предоставя колата си на останалите членове от екипа си. “От това може да излезе доста добър аргумент, че по този начин подпомагам продуктивността на всички”, казва тя.

Критици обаче твърдят, че съдът е станал прекалено голям и прекалено скъп. Стивън Бут, директор за изследванията на “Отворена Европа”, аналитичен център, който настоява за реформа на ЕС, казва: “Огромното претоварване на Съда на ЕС с дела показва колко широко е станало неговото влияние в нашия живот, особено след като правомощията на ЕС нараснаха през последните две десетилетия. Но въпреки извънмерното влияние, което решенията на съда биха могли да имат върху бъдещето на Великобритания, ЕС, Съдът и съдиите му са обект на много малък или никакъв контрол. Това просто трябва да се промени.”

Д-р Лий Родърам, който беше съветник на трима консервативни външни министри в сянка и е автор на книгата “ЕС в орехова черупка”, казва: “Съдът е ЕС с големи букви, който акумулира правомощия с всеки нов договор и след това се оплаква, че няма достатъчно пари да си свърши работата.”

Деймиън Чалмърс, професор по право на ЕС в Лондонското училище за икономика, отправи радикалния призив по-голямата част от задачите на съда да бъдат отменени и да бъдат заместени с електронна база данни от решения на националните съдилища, в които се тълкува правото на ЕС.

Проф. Чалмърс освен това е критичен към качествата на някои от съдиите. Мнозина от назначените за съдии никога преди това не са имали съдебен опит, преди да се озоват в съда. Някои от тях дори никога не са били практикуващи юристи, а идват от академичните среди. “Повечето тях нямат опит на висши длъжности в съдебната система”, казва той. “Повечето от тези хора не биха били издигнати до върховните съдилища в собствените си национални съдебни системи - и въпреки това Съдът на ЕС е поставен над всички останали съдилища в Европа.”

Прочети цялата новина

Свързани новини: