In memoriam. Заветът на проф. Николай Василев: Да запалим заедно свещите на покаянието

Б. р. - Софийският университет “Св. Климент Охридски” съобщи, че след тежко боледуване е починал дългогодишният преподавател във Философския факултет проф. Николай Василев. Проф. Николай Василев е роден на 21.06.1946 г. в Смолян. Завършил е философия в Софийския университет през 1973 г. Специализирал е в МГУ „М. Ломоносов“ през 1975-1976 и Копенхагенския университет през 1978 г. Преподавател е във Философския факултет на СУ от 1974 г., където е избран за доцент през 1985 г. и за професор през 1990 г. Народен представител в XXXVI Народно събрание. Вицепремиер и министър на образованието и науката през 1991-1992 г. Изключително ценни за науката са неговите монографии „Как е възникнал човекът?“, „Портрет“ на човека, създал самия себе си“, „Идеи за произхода на човека“, „Човекът – възникване и еволюция“, „Философски проблеми на антропогенезата“, „Послание от бъдещето”, „Sum, Ergo Sum“, „Философски щрихи”, „Човекът като история”, „Свободен до доказване на противното”. Издал е множество научни статии и студии, както и доклади и съобщения на научни форуми.

Проф. Николай Василев беше и активен публицист с винаги оригинална и смела гражданска позиция, редовен автор на e-vestnik. Само преди месец той призова от страниците ни: “Не е ли време да разчетем заедно кървавите послания на отечествената история и да затворим окончателно тези страници; да обърнем гръб на всички възможни античовешки идеологии и практики; да запалим заедно свещите на покаянието и да се преклоним заедно пред хилядите български невинни жертви!”

Редакцията изразява най-дълбоките си съболезнования на близките му. В негова памет публикуваме отново един от последните му текстове.

Традиционно е сравнението между „комунизма” и фашизма. Като две капки вода си приличали, много общи черти притежавали.

I. Фашизъм или “комунизъм”

Специалистът фашистолог Желю Желев в последните си две интервюта твърди даже, че „комунизмът” бил по-лош, по-опасен, „по-завършен” от фашизма. (5 ноември, в. „А Бе Се” (Испания):
„При много случаи съм казвал, че комунизмът беше тоталитарен режим, много по-лош от фашизма”; 27 ноември, „PIK.bg”: „Комунизмът е не по-малко опасен, защото от двата тоталитарни режима той е по-завършен и по-съвършен”).
Ако приемем случилото се в азиатско-европейския социален „експеримент” за „комунизъм”, между него и фашизма действително има сходство, да го наречем поразително сходство. Но има и разлики, три от които са съществени и изобщо не са за пренебрегване.

Ако човек се запознае по-задълбочено с идеологическите постановки, с теорията на „комунизма” и теорията на фашизма, няма начин да не регистрира пълно съвпадение между теорията и практиката на фашизма. И, също така, пълно несъвпадение между теорията на „комунизма” и неговата практика. За това е необходимо само елементарно разбиране; не като кон с капаци да цвилиш идеологическите мантри на уж защитниците на човешките права и гражданските свободи на планетарното население, а всъщност на определени икономически интереси.

Цялата мръсотия на фашизма е изписана – дума по дума, знак по знак - в „Свещените му книги”.

Докато в „комунистическата” класика - в Марксовите теоретични корени (а не в глобалните Ленинови ревизии, или в бълнуващата Сталинова аналитична посредственост) - няма смазани човешки права, украинска гладна смърт, милиони репресирани и избити, ГУЛаг. Нека не ви заблуждават разни образни „диктатури на пролетариата”; те изобщо не означават пролетариатът да обикаля из фабриките и да дупчи с кирки черепите на буржоата!

Втората разлика е в господстващата форма на собственост върху средствата за производство. Фашизмът израства върху частната собственост; „комунизмът” – върху т. нар. обществена собственост (по-точно държавна, и още по-точно – собственост на висшата номенклатура, ...

Свързани новини: