БСП с първи компромис пред ДПС за уседналостта на избори

Разривът между управляващите партии за новия Изборен кодекс доведе до първия компромис на БСП пред ДПС, което настоява да отпадне принципът за уседналост, който възпрепятства гласуването на българските изселници в Турция на европейските и местните избори. При започналото в сряда окончателно приемане на закона, депутатите от БСП и ДПС влязоха в спор по чл. 3, изброяващ принципите, които определят кои граждани имат право да гласуват. Това е и първият текст, който подготвя регламентирането на уседналостта. В момента законът не допуска хора, които не са живели през последните 6 месеца в даденото населено място, да гласуват за кметове и общински съветници. Това положение е залегнало и в проекта, внесен от Мая Манолова (БСП). От ДПС обаче казаха, че не искат да премахнат думата "живели", а да запишат какво е вложил законодателят в нея. ДПС настояха още в началото на Изборния кодекс да се запише, че право на глас на местни избори имат "всички български граждани, имащи постоянен или настоящ адрес на територията на страната". Депутатът от движението Йордан Цонев заяви, че тъй като българските изселници в Турция плащат местни данъци и такси в България, имат право да гласуват, а с текста за уседналостта то им било отнето. Споровете продължиха повече от час, като ГЕРБ подгряха напрежението с призиви към червените да провят мъжество, да не се съгласяват с ДПС и да гласуват кодекса по съвет. "Целта е връщане на изборния туризъм", заяви Цвета Караянчева, депутат на ГЕРБ от Кърджали. Тя напомни на БСП, че имат не само коалиционни партньори, но и избиратели. Първоначално чл. 3 бе одобрен във варианта, в който е внесен. След това бе прието предложението на Мая Манолова проблемните текстове, регламентиращи кой има право на глас, да отпаднат от чл. 3 и въпросът с уседналостта да се решава накрая на закона в частта за всеки отделен избор. Опозицията обвини управляващите, че приемат не Изборен кодекс, а изборен комикс, дебатите по който са стигнали до фарс. При второто четене на закона мнозинството върна предишното положение районните кметове да бъдат избирани, а не назначавани. Мнозинството отхвърли и предложение на "Атака" хора с двойно гражданство да не могат да гласуват и да бъдат избирани, както и да участват в референдум. Няма да има задължително гласуване и мажоритарен елемент Бяха отхвърлени предложенията на ГЕРБ за задължително гласуване, смесена избирателна система и въвеждане на нов избирателен район – чужбина. Текстът за задължителното гласуване бе подкрепен от "Атака". Той предвиждаше: "При произвеждане на избори по смесена система всеки избирател има право на един глас, който е длъжен да упражни за избор в едномандатен изборен район и един глас, който е длъжен да упражни за избор в многомандатен изборен район”. "Ако в едно населено място на балотаж се изправят кандидати на ДПС и на "Евророма", кое е демократичното в това да накараме привържениците на "Атака" да гласуват за един от двамата", попита лидерът на ДПС Лютви Местан. Проф. Станислав Станилов от "Атака" обаче каза, че повечето от протестиращите в последните месеци са заявявали, че не гласуват. Да ги задължим да гласуват, призова той. Мая Манолова аргументира отрицателния си вот с европейски директиви, които регламентирали, че гласуването на местни избори за страни от ЕС е право и не може да става задължително. Конституцията също ще бъде нарушена, предупреди тя. По повод идеята на ГЕРБ при гласуване да се дават поименни ваучери до 20 лв. за административна такса, Манолова каза: "Абсурдно е задължително гласуване да бъде съчетавано с парични стимули. Това е обидно за българските граждани. Ако доразвием тази идея на ГЕРБ, ще добавим към класификатора на професиите позицията "платен гласоподавател”. Така дебатът в пленарна зала възпроизведе аргументите "за" и "против" предложението на президента Росен Плевнелиев за референдум по въпросите за задължително, мажоритарно и електронно гласуване. Управляващите още не са решили как да отговорят на това искане, но ГЕРБ се включи в събирането на подписка, организирано от Инициативен комитет, в подкрепа на такъв референдум. "Пластична хирургия" на закона "Фидосова" или " клъцни - срежи, малко ботокс" Обсъждането на новия Изборен кодекс в пленарна зала започна в крайно изнервена атмосфера. Пререкания избухнаха още при гласуването на заглавието заради възражения на ДПС, а ГЕРБ вбесиха управляващите с искането си за отлагане на разискванията поради непълен проект. Според член първи на кодекса, законът определя условията и реда за произвеждане на всички избори в България. ДПС обаче не бяха съгласни с думата "условия", защото, според Четин Казак, кодексът определя не условията, а организацията за даден вот. Депутатите се заеха с проекта, след като временната изборна комисия начело с Мая Манолова така и не стигна до съгласие по ключови текстове заради разногласия между партиите. Залогът е голям, тъй като още в началото на мандата социалистите обещаха чисто нов Изборен кодекс, който да зачеркне кодекса "Фидосова" и по който да се проведат предстоящите евроизбори. Някои от най-важните промени в проекта на Мая Манолова обаче срещат отпор от страна на ДПС и ако БСП отстъпят, ще се получи крайно компромисен закон, лека вариация на кодекса "Фидосова". Това положение устройва ГЕРБ, които имат интерес изборите да се проведат по сегашните правила и най-вече със сегашната ЦИК, съставяна по тяхно време. Ето защо в началото на пленарното заседание в сряда ГЕРБ запитаха дали се обсъжда нов закон или в основата му стои този на Искра Фидосова. "Кодексът на ГЕРБ и на госпожа Фидосова страдаше от такива недъзи, че нямаше как да бъде поправен, та дори с ботокс и с хилорон. Тук беше необходима сериозна пластична хирургия и затова сме представили пред вас изцяло нов вариант", заяви Мая Манолова. "Това е кодексът на господин Станишев, на госпожа Мая Манолова, нека да бъде ясно, подпрян с малко силикон, с малко ботокс", заяви Димитър Лазаров от ГЕРБ. "В тоя, така наречен "силиконов кодекс на БСП", е на практика е един тюрлю гювеч, разместено е отпред, сложено е отзад, клъцни - срежи, малко ботокс", продължи той в същия дух. Красимир Ципов от ГЕРБ посочи, че в общата част на закона не е предвидено що е то избирателно право. Уреждането му в т.нар. "специална част" ще затрудни прилагането на правилата, смята той. ГЕРБ освен това са недоволни, че законопроектът е внесен на части и така няма как да сверят дали предоставеният текст в зала е онзи, който е обсъждан в комисия. Депутатът от ГЕРБ и бивш председател на НС Цецка Цачева обърна внимание, че новият кодекс е близо 500 текста плюс дълги разпоредби. В същото време на сайта са качени 242 текста. Това даде основание на колегата й Данаил Кирилов да поиска отлагане на разискванията, докато се съберат и двете части. Председателят на парламента Михаил Миков обясни, че се е случвала практика документите да се представят на части в пленарната зала за второ четене. Мая Манолова припомни, че текстовете са раздадени и на ГЕРБ: Лидерът на ДПС Лютви Местан се намеси със забележка, че децибелите не са политически аргумент. Алиосман Имамов от ДПС се обърна към депутати, които се провикваха от местата си: "Когато говорите от място, трябва да ви попитам дали имате скрити физически увреждания”. Десислава Атанасова (ГЕРБ) отвърна: "Трябва да питате не дали имат физически, а ментални увреждания”.

Прочети цялата новина

Свързани новини: