Кризата подпалва Босна

За Босна и целия свят 2014-а ознаменува 100-годишнината от убийството на Франц Фердинанд в Сараево, което предизвика избухването на Първата световна война и промени руслото на историята.

Днес бившата югославска република, за която същата 2014-а е година на избори, се тресе от масови демонстрации заради безработицата и корупцията, които вече са стигнали до крайност.

През изминалите сто години държавното образование в Босна смени много форми - от провинция на Австро-Унгария на Хабсбургите до част от независимото кралство на сърби, хървати и словенци, а след това и до една от републиките на социалистическата Югославия на Тито.

След разпадането на Югославия и гражданската война в Босна, противопоставила сърби, хървати и босненски мюсюлмани 1992-1995 г. с най-малко 200 хиляди убити, чиято памет все още е прясна, а раните са незараснали, за населението на страната дойдоха примирието и спокойствието.

В икономиката войната остави неизлечими следи - старите социалистически промишлени предприятия изпаднаха в упадък, приватизацията бе извършена от корумпирани хора, а бедността и безработицата запазиха ниски стандартите на жителите на Босна.

Разнообразната мозайка на населението на Босна и Херцеговина по отношение на участието му във властта и трите етнически общности в страната имат дял в нея и крайно децентрализираната система на управление, утвърдена с мирния договор през 1995 г., засилиха политическата и икономическа безизходица в страната. Наред с това дойде и икономическата криза. Безработицата скочи до 43 на сто от икономически активното население, а средната заплата не надхвърля 450 евро. Валутата на страната е конвертируемата марка, а брутният вътрешен продукт възлиза на 12,5 млрд. евро.

След две десетилетия на спокойствие заради спомените от гражданската война, сега босненците от седмица насам масово излизат на улиците в Сараево и други градове, за да протестират срещу ширещата се корупция, бедност и безработицата и да поискат оставката на правителството на Мюсюлманско-хърватската федерация в Босна едната от двете административни единици на страната .

Районите с демонстрации, които се провеждат от седмица, са тези на босненските мюсюлмани, съставляващи 45 на сто от населението, макар че сърбите и хърватите имат същите сериозни икономически проблеми.

Някои от основните искания на демонстрантите се отнасят до повишаване на заплатите, пенсиите и социалните помощи, уреждането на статута на работниците в предприятията, обявили фалит, осигуряването на средства за безработните майки, премахването на плащане на заплати на министри след края на техния мандат, както и изравняването на възнагражденията на политиците със заплатите на останалите работещи в държавния и частния сектор.

Под натиска на масовото гражданско недоволство оставки подадоха премиерите на четири от 10-те кантона на федерацията в Босна, докато демонстрациите продължиха в Сараево и в други градове, като Мостар, Ливно, Букойна и Горажде.

Миналия петък в четири градове, в това число и в столицата, избухнаха насилствени инциденти и бяха извършени арести. Тревога от босненската криза изразиха и ръководителите на съседните страни и Европейският съюз.

Най-важното сега за Босна е ръководството да помисли и да обсъди реалните причини за безпокойството на нейните граждани и да се опита да намери политическо решение, заяви от Брюксел Катрин Аштън, ръководителка на дипломацията на ЕС, с който Босна подписа споразумение за асоцииране през 2007 г.

Още по темата: Неефикасното управление поражда социалните бунтове

Райна Асенова

Продължаващите седми ден протести в редица градове в босненската Хърватско-мюсюлманска федерация сериозно разклатиха стабилността на тази част от Босна и Херцеговина и не се очертава никакъв начин за излизане на ...

Свързани новини: