Оставете за Украйна вратата отворена

“Не участваме в наддаване с Русия” - това е припевът на висшите европейски служители, когато говорят за вълненията в Украйна. Всъщност на моменти участват. Сега събитията в Киев, особено непохватните опити за насилствено потушаване на протестите, предоставят на Европейския съюз неочаквана възможност отново да пробва с предложението, което претърпя зрелищен провал преди два месеца. Наистина, ЕС все още би могъл да отдалечи Украйна от гражданска война и да спаси потъпканите й европейски идеали.

Замислено беше срещата на високо равнище през ноември във Вилнюс с източните съседи на ЕС да се увенчае с подписването на споразумение за асоцииране и всеобхватна търговска сделка с Украйна. С това повечето правила за единния пазар на ЕС щяха да се разпрострат върху нея. Но президентът Виктор Янукович неочаквано отхвърли сделката и вместо това се обърна към Русия, която заплаши да прекрати украинския внос, а също така предложи заем за 15 милиарда долара и по-евтин газ - все с надеждата да примами Украйна в своя Евразийски митнически съюз.

Разгневени украинци завзеха киевския площад “Независимост” (Майдан), както при Оранжевата революция през 2004 г. (която също беше насочена срещу Янукович). Опитите на президента да се справи с предизвикателството по силов начин само влошиха нещата. През януари Янукович прокара репресивно законодателство, заимствано от руските закони, и се опита да прочисти улиците със сила. Това доведе до по-големи протести, смъртта на няколко демонстранти, съгласуван натиск (може би по-ефективен от Америка, отколкото от ЕС) и полубунт на олигарси. Обърканият Янукович уволни своя министър-председател, предложи условна амнистия и сега се стреми към сделка с враговете си.

Благодарение на това ЕС отново е в играта. Ръководителката на неговата външна политика Катрин Аштън отиде в Киев миналата седмица, за да насърчи договаряне между Янукович и опозицията. Същото направи американският помощник-държавен секретар по европейските въпроси Виктория Нюланд. Двуседмичната олимпиада в Сочи, на която домакин е руският президент Владимир Путин, може да предложи възможност за дипломация, за да отдалечи Украйна от “ръба на гражданска война”, както определи положението бившият президент Леонид Кравчук. След това Янукович може да се почувства с развързани ръце за прилагане на по-брутална тактика.

Европейците са разделени по въпроса какво се е объркало. Според някои Янукович ги е изиграл, като е използвал сделката с ЕС, за да подобри условията на руското предложение. Според други ЕС е сгрешил с настояването за освобождаване на бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, хвърлена в затвора от Янукович. Според трета теория предложението на ЕС е било лишено от решаващ елемент: обещанието за евентуално членство в ЕС. Според четвърта самата идея за “източно партньорство” е била погрешно разбрана. Тя се роди от неуспеха през 2008 г. Украйна и Грузия да бъдат въведени на пътя към членство в НАТО. Разширяването на икономическата граница на ЕС - за разлика от военните предели на НАТО - беше сметнато за по-малко провокативно. Но се оказа, че за Русия то е също толкова нежелателно.

Сега събитията получават превес над всички тези дебати. Бруталността на Янукович и издръжливостта на протестиращите (въпреки някои по-неприятни крайни елементи сред тях) означава, че ключовият въпрос вече не са условията на каквато и да е сделка с ЕС, а характерът на управлението в Украйна. Дали Янукович е човек, с когото ЕС може да работи? Почти няма значение. Лейди Аштън се съсредоточава върху конституционно уреждане на проблема, насочено към ...

Свързани новини: