Антияпонската усмивка на Пекин и Тайван

РИА Новости

Подобна среща не е имало от 1949 г., сиреч откакто Китай се е разцепил на КНР и Китайска република Тайван - ето акцента в тази топновина от сайта на пекинския в. “Женмин жибао”. Ако се взрем по-внимателно впрочем, ще видим, че двете части от Китай преговарят на по-високо равнище, а не отварят дума тутакси да подпишат грандиозни спогодби. Новината обаче е твърде интересна. Преговори заради самите преговори - нищо ново И в Пекин, и в Тайпе общуването се осигурява от специални недържавни ведомства. Защото не разговарят две държави, а части от един и същ Китай - по това разногласия няма. В Тайван е създадена Фондация за обмени през протока, а в КНР - Асоциация за връзки през същия този проток.

Прочее, във вторник за пръв път в историята се срещнаха шефовете на тези организации. По-рано се преговаряше на по-ниско равнище. Освен това срещата бе в Нанкин, някога столица на гоминдановския Китай начело с Чан Кайши (преди японците да превземат Нанкин през Втората световна война). Също много елегантна дипломатическа стъпка.

Китайците от двете страни на протока общуват вече помежду си кажи-речи като китайците от провинция Чжъцзян с тези от Хъбей, да речем. И това не е от вчера. Историята започва в края на 80-те; все още са различни оценките за участието на тайвански капитал в тогавашното ускорение на китайските реформи. При всяко положение растежът на Китай стартира с китайски пари (не само от Тайван), проникващи в страната през Хонконг и по други сложни пътища. Чак след това започват да прииждат инвестиции от други азиатски държави, от САЩ и ЕС.

Всички са наясно, че тайванците далеч не замислят формално сливане с КНР, а и КНР се чувства чудесно, без да присъединява Тайван. В случая виждаме интеграция, която не е разпоредена отгоре, а далеч по-сигурна - идваща от човешките връзки. Двете сдружения, действащи “през протока”, само регистрират формално постоянното им укрепване и предлагат нови стъпки. В момента със сигурност отново са подготвени за подписване дребни спогодби, не променящи принципната картина. Колко време ще продължи всичко това? Колкото - толкова: в Азия никой не бърза. Преговорите заради самите преговори може да не са единствено азиатско изобретение, но там има същински виртуози в тази сфера.

Да разлистим, например, новоиздадената книга “Русия и Китай. Четири века взаимодействие”. Там е добре описано как започват съветско-китайските преговори за общата граница: съветският премиер Алексей Косигин пристига на летището в Пекин и преговаря там с колегата си Чжоу Енлай. Защото след граничната война същата година (на остров Дамански) е по-добре да разговаряме, отколкото да не си говорим. И в крайна сметка се подписва договорът от 2001 г., затвърдил не само решението на граничния въпрос между двете страни, но и статута им на стратегически партньори. След 32 години.

А днешната неофициална дипломация в Нанкин е друго нещо. Свързана е по-скоро с голямата политика в Азия, навлязла в епоха на икономически подем, докато САЩ правят “завой” от Близкия към Далечния изток. Това е сигнал, който отправят китайците от двете страни на протока - най-вече към японците, но и към американците и всички останали. Сигнал, означаващ: ние сме заедно. Не по всички въпроси, но иде ли реч за принципни неща - със сигурност сме заедно. Завоят няма да е път към предишната Азия

В четвъртък в Азия пристига държавният секретар на САЩ Джон Кери за обиколка по ...

Свързани новини: