"Галъп": Застой в обществените отношения на прага на предизборния период

Новата година не донесе съществено раздвижване на общественото мнение по текущите политически проблеми. Това показва ежемесечното независимо проучване на общественото мнение на "Галъп интернешънъл", проведено между 9 и 16 януари чрез пряко интервю сред 1012 пълнолетни граждани.   Отново приблизително равни изглеждат дяловете на отговарящите със "за” и "против” по важните въпроси за съдбата на правителството: оставка, предсрочни избори, протести и т.н. Обществените нагласи са придобили трайна структура, а предстоящата предизборна надпревара вероятно ще доведе и до още по-сериозно втвърдяване на позициите на двата лагера, които се очертаха в последните месеци.   Намаляването на демонстрациите не отменя готовността за протест. Една пета от запитаните твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството, а 5% твърдят, че вече са го направили (съвсем условно това отговаря на близо 300 хиляди души).   Близо 40% смятат, че протестите трябва да продължат, а също толкова са на обратното мнение. Една пета от запитаните вярват, че ако протестите продължат, те ще успеят да доведат до оставка на правителството и предсрочни избори. 50% обаче са скептични по отношение на успеха на протестите.   Основните институции остават със сравнително ниски нива на доверие, но най-трудните дни за президента изглеждат отминали. Недоверието в институцията е на по-ниски нива в сравнение с предния месец и обхваща половината от българите. Доверието пък е близо една трета. Почти толкова са позитивните оценки и за правителството, а негативните се стабилизираха около 60%.   Сравняването на исторически периоди не е докрай коректно, но в последната половин година и президентът, и правителството оставиха усещането, че спадът в подкрепата идва в рекордно ранен етап от мандата. Парламентът пък остава на обичайните от десетилетия ниски нива на доверие – през този месец 14% от запитаните декларират одобрение за институцията.   67% от българите са песимистично настроени за посоката на развитие на страната, оптимистите са 17%. Подобни равнища се отчитат от началото на протестите през февруари 2013 г. насам и са свързани с непрекъснатото усещане за политическа криза, сочат резултатите от изследването.   То подхранва и общото желание за намиране на консенсус. Над 90% от респондентите споделят мнението, че сега повече от всякога е необходимо национално съгласие.   Въпреки това, само 28% се съгласяват с твърдението, че "ГЕРБ и БСП трябва да се разберат да управляват заедно”. По-непримирими към такава перспектива изглеждат привържениците на опозиционните сили.   Няма съществени размествания и в подкрепата за политическите личности. Прави впечатление сравнително ниската разпознаваемост на министрите в правителството.   Привържениците на БСП продължават да изглеждат малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Разликите между нагласите на двата електората правят ситуацията в реални избори трудно предвидима. ДПС остава на обичайно стабилните си нива на заявени електорални предпочитания. Изследването е правено преди развитието на сюжета с АБВ, който внася допълнителна неяснота.   Електоралният потенциал на Реформаторския блок му дава възможност за място в следващ парламент. Основната въпросителна пред формацията е каква част от подкрепата за партиите от блока ще се преобразува в подкрепа за самата коалиция. От "Галъп" посочват, че всеки месец тестват и отношението към евентуално сътрудничество на Реформаторския блок с ГЕРБ, защото този въпрос разделя привържениците на реформаторите и поставя още една задача за решаване.   Агенцията отбелязва, че се увеличават изгледите за присъствие в следващия парламент на новото движение на Николай Бареков "България без цензура”. Очакваното взаимодействие с ВМРО може да се окаже важно за по-сигурното преминаване на бариерата, защото електоралният потенциал на ВМРО от близо процент би бил важна добавка към утвърждаващата се електорална база на "България без цензура”.   Седмиците на скандали около "Атака” – преди и след Нова година – може да подействат мобилизиращо на твърдите привърженици на Сидеров, на засега явно по-скоро заплашват шансовете на партията. Към това се добавя и известното успокояване по темите около бежанската криза, от която се очакваше да е хранителна среда за радикални формации. Комбинацията от тези фактори може окончателно да върне подкрепата за "Атака” на ниските нива отпреди миналогодишните февруарски протести, които позволиха влизането на партията в парламента, смятат анализаторите на "Галъп".   На фона на евентуална низходяща тенденция при "Атака”, сред формациите в тази ниша по-реални са изгледите за самостоятелно влизане в следващ парламент на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Партията има и по-видим потенциал за постигане на евродепутат. Всичко това обаче ще зависи от коалиционните взаимодействия, както и от преодоляването на затварянето на партията в определени региони и сред зрителите на телевизия СКАТ.   Според анализа на данните към момента се очертава гласуващите на евроизборите да са около и над 2.5 милиона души.   Според "Галъп" още е рано да се правят прогнози за евроизборите, но от перспективата на януари силите на двете основни партии изглеждат изравнени. Възможностите на ДПС са добри, а реални изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и "България без цензура". НФСБ също има своите шансове, а от днешна гледна точка за "Атака” ще е трудно да вкара свой представител в Европарламента.   По-спокойно в сравнение с предни месеци звучат данните за бежанския въпрос - малцинство от 28% споделя крайното становище, че България не трябва да приема бежанци и трябва да изгони вече влезлите. Повече от половината българи възприемат хуманната позиция, че трябва да се помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт. Пикът на проблема с бежанците и нелегалната имиграция засега изглежда отминат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: