Движение "България на гражданите" се обяви срещу "закона за несменяемите ректори"

Заместник-председателят на движение "България на гражданите" Даниел Вълчев посъветва Сергей Станишев и Лютви Местан да оттеглят предложението си за отпадане на ограничението за брой мандати на ректорите на университетите в страната. Проект за такава промяна в Закона за висшето образование бе внесена изненадващо през януари от двамата лидери на управляващите партии. Според Вълчев, вицепремиер и министър на образованието в правителството на тройната коалиция, отпадането на текста, който регламентира, че един и същ човек не може да бъде избиран повече от два последователни пъти за ректор, декан или на друга ръководна позиция в университет, е "покана за доживотно управление". В САЩ и Европа няма университет, където ректорът да изпълнява едновременно функциите по управление на държавната собственост, да има академични и стопански функции и да се избира от подчинените му лица и да няма ограничение в броя на управленските мандати, каза Вълчев на нарочна пресконференция в четвъртък. По думите му, зад аргументите на вносителите на поправката "за академична автономия" и мнението на Съвета на ректорите, прозира опитът да се създадат предпоставки за "образуване на цели гроздове от полуфеодализирани структури далеч от демократичните практики". Вълчев предупреди, че следваща стъпка в посоката, в която е поел сегашният кабинет, би могла да бъде да се махнат и възрастовите ограничения и така ректорите и деканите да станат несменяеми доживот. Той се усъмни, че законопроектът е "задкулисна договорка между управляващите и ректорите" и е обещан на ръководствата на университетите от правителството, за да ги компенсира за проблемите, които им създадоха преди два месеца окупациите и студентските протести срещу кабинета "Орешарски" и статуквото. "Което, ако е така, е много срамно", отбеляза Вълчев. Скулпорът Велислав Минеков от националния съвет на Движение "България на гражданите" определи промените в Закона за висшето образование, предложение от Станишев и Местан, като "скандални" и каза, че приличат на "неслучаен пазарлък", за да се занимават ректорите "със стопанска дейност, обществени поръчки и ремонти на всякаква стойност, вместо с научна дейност и образователни политики". С ограничения брой държавни поръчки вървим обратно на "нормалния свят" В целия нормален свят входът за университетите се разширява максимално, като се набляга на качеството на обучението, докато в България подходът е крайно грешен, като влизането в системата на висшето образование силно се стеснява с изпити, а накрая всеки студент, без значение от качеството на обучението и усилията си, се дипломира. Така Даниел Вълчев коментира идеята на сегашния просветен министър Анелия Клисарова да се отпусне държавна поръчка само за ограничен брой студенти в зависимост от специалността, а влезлите над квотата да заплащат сами обучението си. Той предупреди също, че ако държавата продължи да не инвестира в инженерни кадри, след няколко години ще настъпи недостиг в сектора. Според Вълчев, начинът управляващите да покажат, че образованието им е приоритет, е да вдигнат процента от брутния вътрешен продукт, който се отделя за него. Вълчев припомни, че бюджетът на България за този сектор от години е на дъното на европейската статистика. От 2009 г. образователният бюджет на страната ни непрекъснато намаляваше и се понижи от 4.2 до 3.7 процента от БВП през 2013 г. Тази година за пръв път имаме увеличение от 0.1 на сто и сега той е 3.8 процента от БВП или приблизително 30.63 млрд. лв. По данни на просветното министерство ръстът спрямо миналата година е в размер на 143 млн. лв., от които 100 млн. лв. са "резерв за финансиране на структурни мерки и програми за развитие на образованието" и ще отидат за повишаване на качеството на средното и висшето образование у нас. Вълчев посочи още, че по време на управлението на ГЕРБ бяха увеличени таксите за обучение, което "прехвърли тежестта за финансирането на висшите училища от държавата към семействата на студентите". В Университета за национално и световно стопанство цената на семестриалните такси се е увеличила с 19 процента от 2009 до 2012 г. "По този начин, увеличението на приходите на висшите училища с 30 млн. лв. се осъществява основно от такси", коментира Вълчев. Той посочи още, че през същия период са намалели и държавните средства за поддръжка и ремонт на университетите. От 13.4 млн. лв. през 2009 г. те са паднали с повече от 50 на сто до 2013 г., когато бяха 5.1 млн. лв. Те продължават да намаляват и в тазгодишния бюджет, в който за ремонт на висшите училища са предвидени 4.5 млн. лв.

Прочети цялата новина

Свързани новини: