Комбинирани фермерски проекти ще имат бонусно финансиране

Вариант за разпределението на близо 2.848 млрд. евросредства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в периода 2014-2020 г. , която "не е писана просто, за да се усвояват средства" и която трябва да насърчава "синергията между дейностите в земеделието", представиха в четвъртък пред журналисти земеделският министър Димитър Греков и заместникът му Явор Гечев. Ключовото в проекта е, че има ескалиращи бонуси за проекти, според броя на включените в тях несвързани помежду си фермери и според това дали се надграждат земеделските дейности. "Разликата с досегашната програма за селските райони е, че в нея има мисъл, има отправна точка и е ясно докъде трябва да се стигне. За няколко месеца свършихме работа за година и резултатът е добър, но все пак да не бързаме с оценката, защото земеделците ще са тези, които ще я дадат", похвали се Гечев. Той заяви още, че в "тази програма няма капка лобизъм" Втората ПРСР за България е с по-нисък бюджет спрямо предишната и е недостачен, за да покрият нуждите на селските райони и българското земеделие, които са за около 18 млрд. евро, призна Гечев. Точно затова обмисляли как да харчат парите "разумно и ефективно". Новото е, че като приоритет се извежда финансирането на семейния и малкия бизнес, за който има отделен бюджет, за да може тези стопани да се състезават в конкуренти условия, обясни Димитър Греков. "Целта е семейните ферми да станат малки, а малките средни, защото средният бизнес е в основата на икономическия растеж", допълни агроминистърът. Освен това за пръв път се обръща специално внимание и на поливното земеделие, тъй като климатичните промени ще са трайни, изтъкна той. Другият акцент е върху производителите на традиционни български продукти, на биопроизводството и увеличаването на местните суровини за нуждите на нашата хранителна промишленост и за износа. Целта на програмата е към 2020 г. да има ръст на произведения от земеделието дял в брутния вътрешен продукт и един по-гъвкав, по-ефективно работещ и по-модерен отрасъл, заявиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Годишни графици за прием на проекти по мярки Проектът, който е съгласуван и с браншовиците, и с Брюксел, предстои да бъде одобрен окончателно от Европейската комисия, което ще стане след подписването на рамковото споразумение между правителството и ЕК за пълното еврофинансиране на страната ни. Плановете на МЗХ са още през май да бъде отворена мярката за проекти на млади фермери. Тяхното финансиране обаче ще става с бюджетни пари, тъй като преди септември не се очакват никакви плащания от евробюджета, заради дефицитите в него, каза Гечев. Новост в бъдещата програма е и това, че вече в началото на всяко година ще се издават заповеди за отваряне на всяка мярка, по която ще има поне два прозореца за прием на проекти и техните срокове ще са обявени предварително. Целта е прозрачен график за кандидатстване, да няма изтичане на предварителна информация до приближени фирми за сроковете, които досега са давали малко време за подготовка на проектите и документите за кандидатстване, обясни Гечев. Освен това от 2015 г. искащите еврофинансиране ще трябва да покриват дефиницията за активен фермер, като ще има две отделни понятия за животновъдите и за растениевъдите. Определението обаче още не е формулирано, изчакват се процедури на ЕК. От новата подпрограма за семейните и малките ферми, чиято бюджет ще е 82.174 млн. евро, ще може да се възползват 85 770 ферми, което прави общо 23.3 на сто от всички, посочи Светлана Александрова. Те ще могат да получат до 10 хил. лв. стартова помощ, ако имат годишен оборот между 2 и 8 хил. евро. Целта е тези ферми да станат по-устойчиви и да се разраснат, допълни Гечев. По 10% бонус за проект, обединяващ над 10 фермери Отново най-много пари – над 753.062 млн. евро или 27% от общия бюджет на ПРСР, са предвидени за закупуване на материални активи от земеделските стопани, каза Владислав Цветанов от МЗХ. С тези средства ще се финансира модернизацията на животновъдни ферми, машини за растениевъдството, за хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, за изграждане или реконструкция на напоителни и отводнителни системи и др. Лимитът за такъв проект ще е 3 млн. евро, ако се изпълнява от един фермер. Ако обаче над 10 селскостопански производители разработят общ проект, неговият таван на финансиране ще е 4 млн. евро и ще получат 10 процента от базовата помощ. Ако са над 20, субсидията се качва до 5 млн., а бонификацията става 20 на сто, обясни Явор Гечев. Ако тези производители пък решат да си направят и преработвателно предприятие, ще получат още 20 процента бонус във финансирането. Изискването е тези фирми да не са свързани помежду си, допълни зам.-министърът. Той обясни още, че "че ще се чистят аномалиите, при които парите вместо за селско стопанство, да отиват за закупуване на коли и домашно обзавеждане". Владислав Цветанов допълни, че бонусите от 10% ще се дават и към одобрена стартова помощ за млад фермер, ако той представи и инвестиционен проект. Общо за младите фермери са предвидени над 45.476 млн. евро. Вече ще се дава начално финансиране и за сладкарски цехове и хлебопекарни. Предвижда се и нова мярка за хуманно отношение към животните. По нея ще бъдат дадени 56.895 млн. евро, за да покрият българските птицеферми и свинеферми изискванията на ЕК за условията на отглеждането на животните. От това ще могат да се възползват 3 хил. животновъди, сочат разчетите на МЗХ. Близо 103 млн. евро са заделени за биоземеделие Генни банки и пари за застрашени породи и сортове Отделно ведомството планира да надгради сегашните растителен и животински генофондове и те да станат национални генни банки, за да се запазят и увеличат традиционните български породи и сортове. В момента месо се добива от нископроизводствени породи, които освен това не са и икономически изгодни за отглеждане, посочи Гечев. Според него може да се изготви двугодишна програма за изкуствен оплождане на чисти породи в планинските региони, които са високо млеко и месодайни, и в допълнение с изграждане на система за млекосъбиране щели да имат голяма принадена стойност. Допълнително финансиране ще получат и фермерите, които оглеждат застрашени от изчезване породи и сортове. За селските общини е предвиден вторият по големина бюджет в ПРСР. Те ще могат да се възползват от над 630.725 млн. евро за строеж и реконструкция на общински пътища, водопроводна и канализационна мрежа, за подобряване на туристическата инфраструктура в селата, обясни Елена Иванова. Гечев обяче уточни, че тепърва ще се изготвят критериите за общините, които имат право на финансиране, тъй като пред последните седем години при много от тях има промени в населението, а и някои общини вече минават на финансиране към оперативната програма "Региони в растеж". По общинската мярка пари ще се дават и на читалища и на църкви. Храмовете ще получават до 100 процента финансиране, ако нямат приходи от дейността си, а ако имат постъпления от търговия – 75 на сто. По мярката за общините ще се отпускат до 5 млн. евро за пазари за живи животни и за пресни продукти, а до 3 млн. евро – за общински пътища, ВиК и съоръжения за оползотворяване на отпадъци от селското стопанство. Тук са и средствата за осигуряване на широколентов интернет за отдалечените селски райони, в което на телекомите не е изгодно да правят такава инфраструктура. За прилагането на агроекологични мерки са предвидени над 290.533 млн. евро, като новото тук е, че освен за опазване на застрашени български породи пари ще има и за растителни видове. 296.938 млн. евро пък ще се дадат за плащания в райони с природни и пецифични ограничения. За обезщетения на собственици на земи, попадащи в обхвата на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, и на терени, попадащи в обхвата на европейската водна директива, са заложени 62.367 млн. евро. От тези пари ще се възползват 42 хил. собственици на около 530 хиляди хектара в защитени територии. Близо 130 млн. евро за местни планове Бюджетът на мярката "Лидер" е близо 130 млн. евро, с които ще се финансира създаването на местни инициативни групи в общините, като колкото повече общини обхваща една такава група, толкова повече финансиране ще получи тя. Тези групи ще могат да вземат финансиране за изработване на местни планове за развитие на земеделието в региона, както и ще се подпомага обмяната на опит с други подобни формирования. Предвидени са пари и за професионално обучение на фермерите, например за работа със селскостопанска техника. Ще се финансират и практики на студенти и възпитаници на професионални гимназии на полето, обучения в опитни станции и селските стопанства и др. На принципа на ваучерната система фермерите ще могат да получават консултантски почасови услуги от специализирани фирми. От това ще могат да се възползват най-вече младите фермери за стартиране на бизнеса и за подготовка на плановете си. Ще се финансира и създаването на оперативни групи от научни работници и селски стопани за практическото прилагане на иновативни изследвания в отрасъла. И в новата ПРСР медиите ще могат да се възползват от солидните близо 25.4 млн.евро финансиране на разяснителни кампании за програмата. Заради финансиране на Фейсбук кампания на ПРСР и даване на медийни проекти на фирма на пиарка на бившия земеделски министър Мирослав Найденов бяха спрени плащания по техническата помощ и те се разследваха от прокуратурата. "Вече ми е противно да говоря за Фейсбук страницата на ПРСР, заради нея спряха парите за читави медии", каза Гечев. той допълни: "Спряхме фейсбуците, парите от сегашната техническа помощ ( чийто общ размер е над 64 млн. евро – бел. авт.) ще се дават за аткраттивно представяне на мерките и политиките на програмата за селските райони", заяви зам.-министърът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: