Музей извади от архива си любовно писмо дълго един метър

Любивно писмо, дълго метър извади от архива си днес Дом-музей „Пеньо Пенев” в Димитровград. То е притежание на културния институт и е написано от поета в нощта на 2 срещу 3 юли 1952 г. до приятелката му Сотирка Робева, сподели уредникът на музея Живка Шишкова.

Епистоларната литература познава и по-дълги любовни писма (например писмата на Белински до любимата му), но това в музея е уникално с размерите си.

То е написано на огромен зеленикав разчертан лист с размери метър на метър и двадесет, най-вероятно лист от кола за тетрадка най-голям формат преди да е нагънат и разрязан на страници. Всеки ред от писмото е дълъг един метър. Със ситния си почерк Пеньо е изписал целия лист от едната страна с червено мастило от горе до долу- всичко 129 реда, и от обратната страна със зелено мастило още 120 реда, разказа уредникът на музея Живка Шишкова.

Останалото пространство до края е изпълнено с два постскриптума. В цялото писмо има малко новоредия. Когато се цитират стихове, текстът се предава в прозаическа последователност на един ред, за да се пести място.

Оригиналът на писмото е уникален документ, куриоз, какъвто няма втори в нашата епистоларна литература, а и не само в нашата. То представлява интерес и със съдържанието си, защото е свидетелство  не само за литературния талант на поета, а и за неговите философски, естетически, морални и житейски схващания.

Най-отгоре на писмото е изписано: „2 юли вечерта-3 юли сутринта 1952 година В. Търново”.

Откъси от писмото:

„Аз исках да ти  пиша много неща, да изложа всичко на хартия, но трябваше да търся настроение в душата си и не в мастилото, а в изгрева на чистите мисли, в извора на съкровените мечти и бликаща обич, в човешките сълзи и страдания да натопя перото си. Но случват се минути, когато нещо изведнъж от издъно разтърсва моята душа. И пред мене едно след друго се откриват нейните скривалища, които по -преди никак или съвсем малко съм ги знаел…”

„Ех, драга ми Ира, ако душата ми беше такава гора,-то могъщата вихрушка, която издъно я разтърси и разлюля- беше за пръв път в живота ми, беше в Ямбол, беше на 3 март 52 г.- беше ти, Ира!!! Тогава узнах какво трябва да търся в душата си за възвишено настроение как се създава велико творчество къде трябва да се натопи перото! Да! Почувствах сили, почувствах такава творческа зрелост, че понякога, а и сега ми се струва, че това е вече не изкуство, а божествено откровение!”

Димитър Димитров

Прочети цялата новина

Свързани новини: