Тишината на насилието в интернатите

/КРОСС/ Трябваше ми известно време да намеря информация за Георги Богданов - изпълнителен директор на Национална мрежа за децата в необятното интернет пространство.Естествено, че нямаше да е на една от първите страници на търсенето. Защото никой не знае кой е Георги Богданов. И аз не знаех.Научих името му след като изчетох отвореното писмо, адресирано до министрите, прокурорите, председателите, секретарите и изпълнителните директори на България.Писмото е за "Тежки нарушения на правата на децата, настанени в социално-педагогическите интернати в България". Не звучи като нищо ново. Звучи като още един текст, който търси четения и провокация.Наистина ли звучи така? Надявам се да не съм прав. Защото не мога да си представя какво би било, ако аз бях от другата страна на текста, ако аз бях в един от тия интернати и някой седеше и пишеше за моя живот, без даже да може да си го представи, и някой седеше и четеше за моя живот, без даже да може да си го представи, и някой хулеше първия, който се е осмелил да се опита да напише нещо за тоя моя живот в интерната, който аз сам никога не бих могъл да си го представя. Даже не мога и да го измисля.Тия работи, които се случват в интернатите, не могат да се измислятПустата му реалност винаги е била по-зловеща, по-натуралистична, по-невероятна от силата на перото и размитите в мастило въображаеми светове.Но да се върнем на господин Георги Богданов

Прочети цялата новина

Свързани новини: