В Италия щафетата на управлението не се предава, а се изтръгва

Според находчивия политически жаргон в Италия, там сме свидетели на staffetta - или предаване на щафетната палка. Но това, на което сме свидетели, повече прилича на изтръгване на палката от ръцете на бегача. На 13 февруари форум на левоцентристката Демократическа партия (ДП) прие решение, което на практика бе вот на недоверие срещу министър-председателя Енрико Лета, член на същата партия.

В резултат на това той с явна неохота реши да се оттегли в полза на ненаситно амбициозния нов партиен лидер Матео Ренци, който от няколко месеца роптае срещу политиката на правителството на Лета.

Един оптимистичен начин да се гледа на случващото се е да се казва, че 39-годишният Ренци кипи от енергия и може да успее да прокара онези реформи, за които Лета се бори с толкова усилия.

Младият кмет на Флоренция има предимството да се разбира със Силвио Берлускони - фактическия лидер на опозицията. И двамата смятат за приоритети на Италия приемането на нов избирателен закон и промяна в конституцията, която да направи страната по-лесно управляема.

Песимистичното виждане за последния зиг-заг из непредвидимите политически дебри на Италия е да се посочат поне три причини за съмнение, че Ренци ще успее да промени Италия така, както се надява. С първата от тези причини - липсата на опит - Ренци няма как да се справи. Той бе избран заради това, че се харесва на електората. Най-високият му пост досега е бил управлението на един 370-хиляден град. Той няма парламентарен опит, още по-малко пък правителствен.

Но за другите му два недостатъка си е виновен самият той - те са последици от решението му да не чака до изборите, които почти сигурно биха се състояли идната година. Това означава на първо място, че той ще бъде обременен със същата странна, меко казано, коалиция, която направи толкова трудно прокарването на реформите на Лета. Главен малцинствен партньор в тази коалиция е Новият десен център (НДЦ) - издънка от партията на Берлускони с много различни от ДП възгледи по много въпроси. И докато джентълменът Лета се разбираше доста добре с лидера на НДЦ Анджелино Алфано, същото не може да се каже за безцеремонния Ренци.

Оглавявайки правителството по начина, по който се кани да го стори, Ренци лишава своите италиански сънародници от възможността да го изберат за свой лидер. Това ще бъде негова ахилесова пета, в която противниците му несъмнено ще се целят, докато е премиер. И както показа случаят с Гордън Браун във Великобритания, избирателите мразят да им натрапват премиер и си отмъщават на следващите избори.

Историческите отгласи между това, което става в Италия днес, и онова, което се случи във Великобритания преди 7 г., не свършват дотук. През 1998 г. бившият лидер на ДП Масимо д’Алема измести своя съюзник Романо Проди и зае премиерското му кресло. Д’Алема също парадираше с добрите си отношения със Силвио Берлускони и също не криеше амбициите си да извърши голяма конституционна реформа. Резултатът бе, че Берлускони го оплете в мрежите си и неговото правителство не постигна почти нищо.

Но историята не трябва да се повтаря. Тези три недостатъка не би следвало да натежат над едно достатъчно важно предимство. Сега е работа на Ренци да опровергае тези съмнения.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: