Живеем в лъжа и нямаме изход

"Живеем в лъжа и нямаме изход". Това смята режисьорът Мариус Куркински, макар сам да знае, че това е твърде черногледа представа.

Имал е и много пълноценни и щастливи моменти, в които е бил благодарен. Актьорът не назовава причината за сегашната си меланхолия и безверие, но прави пълни самопризнания за същестуването им: "Не се приемам за страдалец. Най-големият ми съдник е Той, чието име не бива да се споменава току-така. В това вярвам, доколкото мога. Не съм доволен от себе си в това отношение. Вярата е малко, надеждата е малко, усилията в тази посока са малко. Всеки ден започва с желание за промяна, за по-добро, но всяка нощ завършва с обратното", болезнено откровен бе Мариус Куркински пред Нюз7.

За свои учители в занаята посочва братя Райкови, Крикор Азарян и Тодор Колев. За Крикор Азарян казва, че връзката им е останала категорична, ученик-учител: Аз не посмях да му проговоря на "ти" през целия ми живот, признава роденият в Пловдив актьор и режисьор. Третият човек изпълнил важна роля в живота на актьора е Тодор Колев. Освен че го научил на много, той го допуснал до себе си и се превърнал в един от близките му приятели. След смъртта му, Куркински не чувства болка, защото и до днес усеща присъствието на Адама до себе си.

Не съм се чувствал отблъскван от публиката, сподели той. Имал един случай в Хисар, където трябвало да играе "Самият човек" на Платонов - литература непозната на учениците, присъствали на спектакъла. Преди да излезе на сцената видял, че на целия първи ред настанилите се ученици са качили краката си на сцената. Един по един краката започнали да се свалят, лицата да се вглеждат, а ушите да се вслушват в текста. Това е и едно от най-силните му преживявания в театъра.

Още от детските си години, той чувства, че между него и публиката има споделена любов и тя винаги му е давала кураж да продължава. Актьорът подчертава, че в никакъв случай това усещане не е подсилено от високото му самочувствие. Отдава го на това, че съдбата е била благосклонна към него.

Куркински смята, че освен от себе си и собствената си вяра, е зависим от своята публика - всяка нейна секунда мълчание и всяка нейна реакция са важни за него.

Мариус Куркински признава, че от дете е усещал тъга по бъдещето. Представял си, че ще има дете, жена и нормално семейство, но нищо от това не се случило. Разбрал, че ще прекара живота си в театъра, след като посетил пиесата "Шестте пингвинчета".

Прочети цялата новина

Свързани новини: