Като раздавахме дрехи на бежанците

„Малки чорапи за бебе?”, превежда момче-доброволец от арабски на български език. Жената насреща сочи краката на детето си, облечени в тънки чорапи. Тя и мъжът й си тръгват с трудно подбрани от камарата неща за тях и детето - обувки, палта за зимата, пуловери, блузи и дънки. Трябва да изберат от предложенията бързо, по дреха от всеки вид.

След тях влиза сама жена с няколкомесечно бебе в ръце, млада и с фини черти на лицето. Застава в средата на стаята и тихо плаче, като едновременно се усмихва на подадените дрехи и ги приема, кимайки. В унисон с нея бебето й проплаква, също безшумно. Започнахме да й подаваме, като че ли за утеха, красиви шарени шалове, наред с други, по-практични дрехи. Най-безмълвна от всички бежанци, които се появиха този ден, с премълчаната си история, след малко тя кимна и излезе с дрехите в ръка. Лицето на едно бебе може да е нещо, което човек да запомни– знаел го е и Толстой, описвайки затворническите условия в романа „Възкресение”.

Бежанските деца, които влизаха в помещението, послушно подлагат крачета, на които да бъдат изпробвани обувките, и поглеждат с кротко недоумение, ако обувките не стават. От общо 2135 деца, в момента настанени на територията на страната някои са се озовали тук без родители.
Времето е по-меко от обикновено за зимата, но все пак то е изненада за повечето бежанци, които не са свикнали с ниските температури тук. За много от обитателите на бежанските център „Враждебна” е трудно да си представят какво ще стане, когато дойде истинска зима тук.

Някои от тях идват боси и се радват на подадения чифт чорапи, които за съжаление не са голям дял от общия куп дарения. Има такива, които отказват тежките и дебели палта - не си представят, че биха им потрябвали. Семейство след семейство влизат в склада, прилежащ към центъра, за да получат комплект от струпаните дрехи и обувки. Инициативата по раздаването е изцяло доброволческа. Група доброволци са събирали в продължение на месеци дрехи от дарители. Резултатът е две препълнени стаи – с от луксозни ризи и палта, до извехтели, но запазени пуловери, панталони, поли, детски чорапи, шалове. Има много детски играчки (някои като нови), одеяла, тигани, така търсените от бежанците материали за почистване.

Основният организатор на инициативата, Цветко Цанковски, тича напред-назад и на моменти ядосано дава указания. Раздаването на дрехите среща спънки, част от хората не са доволни от едно или друго нещо, не за всички има точен номер обувки. В момент на негодувание казва на доброволец, който се бави: „И аз искам много неща, например приятелката ми да се върне. Но не може.”.Суровият му тон се изпарява, когато подава играчка на някое от децата. Той е преподавал в занималнята на другия бежански център – Военна рампа, кара микробус за превоз на дарения, обикаля до центровете в провинцията като Харманли.

Центърът, сградата на който е бивше училище, е с капацитет от 310 души, е побрал в себе си около 400, повечето от които сирийски бежанци (още за центъра „Враждебна” и бежанците- http://e-vestnik.bg/19476). Половината от тях не трябва да губят време в пазарене - след тях чакат много други. Другата половина ще получи дарения на следващия ден.

Някои дълго избират това, което им се предлага, понякога отказват дрехи – по религиозни или естетически причини. Скоро се примиряват - не са посетили магазин, а дарителски пункт и вземат най-приемливото. Друго ...

Свързани новини: